Кръстю Маринов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Кръстю Маринов
български военен деец
Кръстю Маринов 
Портрет на ген. Маринов с възпоменателно слово след смъртта му. Източник: ДА „Архиви“
Роден: 24 юни 1855 г.
Починал: 5 март 1927 г. (71 г.)

Кръстю Маринов (Празов) Маринов е опълченец-поборник, български офицер, генерал-майор.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Кръстю Маринов е роден на 24 юни 1855 г. в Голямо Конаре, Пловдивско.

Руско-турска война (1877 – 1878)[редактиране | редактиране на кода]

Взема участие в Руско-турската война (1877 – 1878) в състава на Българското опълчение. Опълченец от X-а Опълченска дружина.

Офицер в Румелийската милиция[редактиране | редактиране на кода]

През 1879 г. завършва военното училище в София и е произведен във военно звание подпоручик. Постъпва в Източнорумелийската милиция. В периода 1880 – 1881 г. е адютант на генерал-губернатора Алеко Богориди. На 9 юли 1881 г. е повишен в звание поручик. Помощник на военния прокурор в Щаба на милицията. На 2 март 1884 г. е повишен в звание капитан. През 1885 г. е ротен командир в Бургас и Казанлък. Подкрепя Съединението на Княжество България и Източна Румелия. На 9 септември 1885 г. е назначен за командир на V-а Казанлъшката дружина от Ямболския отряд.[1]

Сръбско-българска война (1885)[редактиране | редактиране на кода]

През Сръбско-българската война (1885) е командир на Шейновския отряд, с който се сражава на Сливнишката позиция, при устието на р. Луковица и овладяването на Пирот. На 4 ноември 1885 г. е назначен за командир на XXIII- и Шипченски пехотен полк.[2]

Войни за национално обединение[редактиране | редактиране на кода]

След войната служи в IV- и пеши Плевенски полк, на гарнизон в гр. Ловеч (1886 – 1888). Капитан Маринов е първият български командир, който се противопоставя на преврата на 9 август 1886 г. Подкрепя политическия курс на Стефан Стамболов. Командир на VI- и Търновски полк.

През Балканската война (1912 – 1913) е командир на 6 дивизионна област – Видин. През Междусъюзническата война (1913) е комендант на гр. Видин и ръководи отбраната на Видинската крепост.

Генерал-майор Кръстю Маринов умира на 5 март 1927 г. в София.

В негова чест през 1934 година Видинското село Мусумане е преименувано на Генерал Мариново. След 1989 година в селото е издигнат и паметник на генерала. Подобен бюст-паметник (1936 г., скулптор Янко Павлов[3]) има и в парк „Рова“ във Видин, зад СОУ „Цар Симеон Велики“.

Генералъ майоръ о.з. Кръстю Мариновъ
Защитникъ на Видинската крепостъ през 1913. г., бившъ началникъ на 1. и 6. пех. дивизии, почетенъ флигелъ адютантъ на Н. В. Царя, кавалеръ на Военния орденъ. „За храбростъ“ III. и IV. ст. кл. 2
Една отъ най-симпатичнитѣ военни фигури, високо честенъ и съ твърдъ характеръ човѣкъ – покойния не се поколеба да откаже и не подведе своя 4. п. Плѣвенски полкъ под клетва за вѣрностъ на детронаторитѣ както не се смути и при обсадата на Видинъ презъ 1913. г., гдѣто той бѣ началникъ на войскитѣ.
Скроменъ, тихъ, той живѣ въ последнитѣ 10 – 15 години забравенъ, потиснатъ от тежкитѣ грижи въ борба за сѫществуване.
Вѣнецъ от лаври и слава ще красятъ неговото чело, а историята ще го постави на видно мѣсто въ редъ на строителитѣ на бълг. армия.
Лека му пръстъ. Дълбокъ поклонъ предъ паметьта му.

— Възпоменателно слово във вестник, изрезка в архива на Васил Пасков в ЦДА, фонд 1853К, опис 1, а.е. 539

Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

Награди[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Сръбско-българската война 1885. Сборник документи, София, 1985, Военно издателство, стр. 32
  2. * Христов, Х. и др.Сръбско-българската война 1885. Сборник документи, София, 1985, Военно издателство, с. 135
  3. Кирилова, Христина. Защитата на Видин през Втората световна война 1913, Македонски преглед, година ХХХVІІ, 2014, кн. 2, с. 114 – 115 – Паметникът първоначално се намира в Градската градина, а през 1958 г. е преместен край СОУ „Цар Симеон Велики“.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Недев, С., Командването на българската войска през войните за национално обединение, София, 1993, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, с. 97
  • Съединението 1885 – енциклопедичен справочник. София, Държавно издателство „д-р Петър Берон“, 1985., с. 139