Обсада на Видин (1913)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Обсада на Видин.

Обсада на Видин
Конфликт: Междусъюзническа война
Период 12-18 юли (25-31 юли по нов стил) 1913
Място Видин, България
Резултат българска победа
Воюващи страни
Flag of Bulgaria.svgБългария Flag of Serbia.svg Сърбия
Командири
Кръстю Маринов Вукоман Арачич
Сили
4 200 пехотинци
52 оръдия
Жертви и загуби
84 убити и ранени[1]

Обсадата на Видин през юли 1913 г. е неуспешен опит на сръбски войски да превземат града по време на Междусъюзническата война.

Бойни действия между Дунав и Тимок в началото на войната[редактиране | редактиране на кода]

Между 22 и 25 юни Първа българска армия развива успешно настъпление в долината на Тимок, но румънското нахлуване през Дунав и неуспехите на гръцкия фронт карат българското главно командване да прехвърли по-голямата ѝ част в Македония[2]. При отстъплението си край град Фердинанд много войници от 9-та пехотна дивизия се разбунтуват и предават (5 юли) в плен на румънците[3]. Така за пресрещане на сръбското контранастъпление в района на Белоградчик и Видин остават малобройни, предимно опълченски части.

Обкръжаване на Видин от сърбите[редактиране | редактиране на кода]

На 8 юли белоградчишкият гарнизон е разбит от настъпващите сърби (от Тимошката групировка) и останките му се оттеглят към Видин. На следващия ден сърбите влизат в Белоградчик, а конницата им прекъсва сухопътните връзки на Видинската крепост с неокупираните български земи. Край село Бела Рада се води кръвопролитен бой между сръбския авангард и разузнавателен отряд от крепостния гарнизон, който е принуден да се оттегли[4].

До 12 юли Тимошките войски (между 16 и 21 батальона III призив с 54 оръдия, в т. ч. шест скорострелни и гаубични батареи под командването на полковник Вукоман Арачич) затягат плътно обръча около Видин от юг, изток и север. Градът е отбраняван от 3000 опълченци и 1200 редовни войници с общо 52 оръдия, повечето от които остарели и с недостатъчно боеприпаси. На 14 юли сърбите започват артилерийски обстрел на укрепленията и на самия град. Българският комендант генерал Кръстю Маринов отхвърля на два пъти предложения да се предаде. Бомбардировките продължават три дни неефективно, военните и цивилните жертви от тях са незначителни[5].

Щурмуване на крепостта[редактиране | редактиране на кода]

В късния следобед на 17 юли, след продължителна артилерийска подготовка и поредния отказ на гарнизона да се предаде, сръбската пехота напада в западния сектор между Новоселци и Смърдан. (Южният сектор, край форта Татарджик, е умишлено наводнен от българите, за да се затруднят действията на противника.) До вечерта 2 атаки са отбити с артилерийски и пушечен огън. На 18 юли сърбите известяват генерал Маринов за примирието, сключено същия ден в Букурещ. Веднага след това те отново щурмуват крепостта, този път от север, но контраатаката на русенската опълченска дружина ги принуждава да се оттеглят в безредие. След този последен опит за превземане на Видин страните прекратяват огъня. След сключването на Букурещкия мир сръбските войски се оттеглят обратно през границата[5].

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Дървингов, П., История на Македоно-одринското опълчение. Том II, Печатница „Нов живот“, София 1925
  • Христов, А., Исторически преглед на войната на България срещу всички балкански държави 1913 г. Печатница на армейския военно-издателски фонд, София 1946

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Дървингов, стр. 715
  2. Христов, стр. 180-185
  3. Христов, стр. 187-188;
    Дървингов, стр. 682
  4. Христов, стр. 190-192;
    Дървингов, стр. 692, 696
  5. а б Христов, стр. 194-195;
    Дървингов, стр. 704, 707, 712-713, 715