Обсада на Видин (1913)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Обсада на Видин.

Обсада на Видин
Междусъюзническа война
300px
Комендантът на Видин ген.Маринов
Информация
Период 12-18 юли (25-31 юли по нов стил) 1913
Място Видин, България
Резултат българска победа
Воюващи страни
Flag of Bulgaria.svgБългария Flag of Serbia.svg Сърбия
Командири
Кръстю Маринов Вукоман Арачич
Сили
4200 пехотинци
52 оръдия
Жертви и загуби
84 убити и ранени[1]

Обсадата на Видин през юли 1913 г. е неуспешен опит на сръбски войски да превземат града по време на Междусъюзническата война.

Бойни действия между Дунав и Тимок в началото на войната[редактиране | редактиране на кода]

Между 22 и 25 юни Първа българска армия развива успешно настъпление в долината на Тимок, но румънското нахлуване през Дунав и неуспехите на гръцкия фронт карат българското главно командване да прехвърли по-голямата ѝ част в Македония[2]. При отстъплението си край град Фердинанд много войници от 9-та пехотна дивизия се разбунтуват и предават (5 юли) в плен на румънците[3]. Така за пресрещане на сръбското контранастъпление в района на Белоградчик и Видин остават малобройни, предимно опълченски части.

Обкръжаване на Видин от сърбите[редактиране | редактиране на кода]

На 8 юли белоградчишкият гарнизон е разбит от настъпващите сърби (от Тимошката групировка) и останките му се оттеглят към Видин. На следващия ден сърбите влизат в Белоградчик, а конницата им прекъсва сухопътните връзки на Видинската крепост с неокупираните български земи. Край село Бела Рада се води кръвопролитен бой между сръбския авангард и разузнавателен отряд от крепостния гарнизон, който е принуден да се оттегли[4].

До 12 юли Тимошките войски (между 16 и 21 батальона III призив с 54 оръдия, в т. ч. шест скорострелни и гаубични батареи под командването на полковник Вукоман Арачич) затягат плътно обръча около Видин от юг, изток и север. Градът е отбраняван от 3000 опълченци и 1200 редовни войници с общо 52 оръдия, повечето от които остарели и с недостатъчно боеприпаси. На 14 юли сърбите започват артилерийски обстрел на укрепленията и на самия град. Българският комендант генерал Кръстю Маринов отхвърля на два пъти предложения да се предаде. Бомбардировките продължават три дни неефективно, военните и цивилните жертви от тях са незначителни[5].

Щурмуване на крепостта[редактиране | редактиране на кода]

В късния следобед на 17 юли, след продължителна артилерийска подготовка и поредния отказ на гарнизона да се предаде, сръбската пехота напада в западния сектор между Новоселци и Смърдан. (Южният сектор, край форта Татарджик, е умишлено наводнен от българите, за да се затруднят действията на противника.) До вечерта 2 атаки са отбити с артилерийски и пушечен огън. На 18 юли сърбите известяват генерал Маринов за примирието, сключено същия ден в Букурещ. Веднага след това те отново щурмуват крепостта, този път от север, но контраатаката на русенската опълченска дружина ги принуждава да се оттеглят в безредие. След този последен опит за превземане на Видин страните прекратяват огъня. След сключването на Букурещкия мир сръбските войски се оттеглят обратно през границата[5].

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Дървингов, П., История на Македоно-одринското опълчение. Том II, Печатница „Нов живот“, София 1925
  • Христов, А., Исторически преглед на войната на България срещу всички балкански държави 1913 г. Печатница на армейския военно-издателски фонд, София 1946

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Дървингов, стр. 715
  2. Христов, стр. 180-185
  3. Христов, стр. 187-188;
    Дървингов, стр. 682
  4. Христов, стр. 190-192;
    Дървингов, стр. 692, 696
  5. а б Христов, стр. 194-195;
    Дървингов, стр. 704, 707, 712-713, 715