Стоян Трендафилов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Стоян Трендафилов
български генерал
Битки/войни Втора световна война
Образование Национален военен университет

Дата и място на раждане
Дата и място на смърт

Стоян Константинов Трендафилов е български офицер, генерал-лейтенант.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е 2 ноември 1899 година в град Пещера. През 1918 г. завършва Пазарджишката гимназия От 1918 до 1922 година учи във Военното училище специалност артилерия. От 1922 г. до 1927 г. последователно служи в осми артилерийски полк в Стара Загора, трети артилерийски полк в Пловдив, четвърти артилерийски полк в София и артилерийската школа в София. В периода 1927 – 1930 г. учи във Военната академия в София. След това е назначен в Оперативния отдел на щаба на войската. До 1935 г. последователно преподава във Военната академия и Школата за запасни офицери. През 1935 става член на Военната лига и е уволнен от армията за антимонархическа дейност. През 1936 г. е арестуван заради подготвяния преврат от Дамян Велчев. Интерниран е последователно в Момчилград, Ардино и Девин. От 1944 членува в БКП и Военният съюз. От 14 септември 1944 година е назначен за командир на Бронираната бригада. Той взима участие в осъществяването на Деветосептемврийския преврат през 1944. По-късно е заместник-командир на Първа българска армия с командир ген. Владимир Стойчев. От януари до август 1945 е начело на четвърти корпус. Между 1945 и 1947 е началник на бронетанковите войски на българската армия. На 22 октомври 1947 г. е уволнен от армията поради навършване на 25 години служба[1]. Между 1948 и 1953 г. е репресиран от комунистическата власт и затварян в лагери[2]. В периода 1954 – 1957 е заместник-началник на Военноисторическия отдел към Генералния щаб на българската армия по изучаване на историческите въпроси[3]. Награждаван е с орден „За храброст“, III степен, орден „За военна заслуга“, II степен, съветския орден „Кутузов“, II степен и югославския орден „Партизанска звезда“, I степен[4].

Образование[редактиране | редактиране на кода]

Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Протокол №264 от 26 септември 1957, с.71
  2. Съвременна българска енциклопедия, Том IVб, Изд. Елпис, 1994, с. 87
  3. Пътеводител по мемоарните документи за БКП, ЦДА, Главно управление на архивите при Министерския съвет, стр. 426
  4. Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, с. 144