Направо към съдържанието

Стоян Трендафилов

Добавяне на препратки
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Стоян Трендафилов
български генерал
Битки/войниВтора световна война
ОбразованиеНационален военен университет
Дата и място на раждане
Дата и място на смърт
1 май 1982 г. (82 г.)

Стоян Константинов Трендафилов е български офицер, генерал-лейтенант.

Биография

[редактиране | редактиране на кода]

Стоян Трендафилов е роден 2 ноември 1899 година в град Пещера. През 1918 г. завършва Пазарджишката гимназия. От 1918 до 1922 година учи във Военното училище специалност „Артилерия“, като на 1 април 1922 г. е произведен в чин подпоручик. От 1922 г. до 1927 г. последователно служи в осми артилерийски полк в Стара Загора, трети артилерийски полк в Пловдив, четвърти артилерийски полк в София и артилерийската школа в София. От 1924 г. е на служба в Софийския укрепен пункт, на 6 май 1925 г. е произведен в чин поручик, през 1928 г. служи в 4-и артилерийски полк, след което същата година е назначен на служба в певенското огнестрелно отделение.[1] В периода 1927 – 1930 г. учи във Военната академия в София. На 30 октомври 1930 г. е призивен в чин капитан, като от същата година служи в Оперативния отдел на щаба на войската[2]. През 1933 г. е назначен на служба към кавалерийския отдел на ШРБЕК[3], а по-късно същата година е командирован в ШЗО[4], от следващата година е в Щаба на армията[5], като по-късно същата година е назначен за началник на отделение в Главното интендантство[6]. От 1935 г. е в щаба на 2-ра военноинспекционна област[7] и по-ксъно същата година е назначен за помощник-началкник на секция в Щаба на армията[8].

През 1935 става член на Военната лига и е уволнен от армията[9] за антимонархическа дейност. През 1936 г. е арестуван заради подготвяния преврат от Дамян Велчев. Интерниран е последователно в Момчилград, Ардино и Девин.

От 1944 членува в БКП и Военният съюз. От 14 септември 1944 година е назначен за командир на Бронираната бригада. Той взима участие в осъществяването на Деветосептемврийския преврат през 1944. По-късно е заместник-командир на Първа българска армия с командир ген. Владимир Стойчев. От януари до август 1945 е начело на четвърти корпус. Между 1945 и 1947 е началник на бронетанковите войски на българската армия. На 22 октомври 1947 г. е уволнен от армията поради навършване на 25 години служба[10]. Между 1948 и 1953 г. е репресиран от комунистическата власт и затварян в лагери[11]. Арестуван е 29 април 1951 г. по подозрение за участие в преврат за сваляне на правителството на ОФ и присъединяване на България към лагера на капиталистическите страни.[12] В периода 1954 – 1957 е заместник-началник на Военноисторическия отдел към Генералния щаб на българската армия по изучаване на историческите въпроси[13]. Уволнява се от армията през 1957 г. поради пределна възраст. Награждаван е с орден „За храброст“, III степен, орден „За военна заслуга“, II степен, съветския орден „Кутузов“, II степен и югославския орден „Партизанска звезда“, I степен[14].

Образование

[редактиране | редактиране на кода]

Военни звания

[редактиране | редактиране на кода]

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Руменин, с. 352
  2. ↑ Министерска заповед (МЗ)№ 180 от 1930 г. и № 65 от 1931 г.
  3. ↑ МЗ № 102 от 1933 г.
  4. ↑ МЗ № 110 от 1933 г.
  5. ↑ МЗ № 147 от 1934 г.
  6. ↑ МЗ № 166 от 1934 г.
  7. ↑ МЗ № 88 от 1935 г.
  8. ↑ МЗ № 116 от 1935 г.
  9. ↑ Царска заповед № 59 от 1935 г.
  10. ↑ Протокол №264 от 26 септември 1957, с.71
  11. ↑ Съвременна българска енциклопедия, Том IVб, Изд. Елпис, 1994, с. 87
  12. ↑ Държавна сигурност и офицерите от БНА (1944 – 1960 г.), Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, 2014, с.1302
  13. ↑ Пътеводител по мемоарните документи за БКП, ЦДА, Главно управление на архивите при Министерския съвет, стр. 426
  14. ↑ Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, с. 144

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  • Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 5 и 6. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 352.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Стоян_Трендафилов&oldid=12804793“.