Направо към съдържанието

Стоян Трендафилов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Стоян Трендафилов
български генерал
Битки/войниВтора световна война
ОбразованиеНационален военен университет

Дата и място на раждане
Дата и място на смърт
1 май 1982 г. (82 г.)

Стоян Константинов Трендафилов е български офицер, генерал-лейтенант.

Стоян Трендафилов е роден 2 ноември 1899 година в град Пещера. През 1918 г. завършва Пазарджишката гимназия. От 1918 до 1922 година учи във Военното училище специалност „Артилерия“, като на 1 април 1922 г. е произведен в чин подпоручик. От 1922 г. до 1927 г. последователно служи в осми артилерийски полк в Стара Загора, трети артилерийски полк в Пловдив, четвърти артилерийски полк в София и артилерийската школа в София. От 1924 г. е на служба в Софийския укрепен пункт, на 6 май 1925 г. е произведен в чин поручик, през 1928 г. служи в 4-и артилерийски полк, след което същата година е назначен на служба в певенското огнестрелно отделение.[1] В периода 1927 – 1930 г. учи във Военната академия в София. На 30 октомври 1930 г. е призивен в чин капитан, като от същата година служи в Оперативния отдел на щаба на войската[2]. През 1933 г. е назначен на служба към кавалерийския отдел на ШРБЕК[3], а по-късно същата година е командирован в ШЗО[4], от следващата година е в Щаба на армията[5], като по-късно същата година е назначен за началник на отделение в Главното интендантство[6]. От 1935 г. е в щаба на 2-ра военноинспекционна област[7] и по-ксъно същата година е назначен за помощник-началкник на секция в Щаба на армията[8].

През 1935 става член на Военната лига и е уволнен от армията[9] за антимонархическа дейност. През 1936 г. е арестуван заради подготвяния преврат от Дамян Велчев. Интерниран е последователно в Момчилград, Ардино и Девин.

От 1944 членува в БКП и Военният съюз. От 14 септември 1944 година е назначен за командир на Бронираната бригада. Той взима участие в осъществяването на Деветосептемврийския преврат през 1944. По-късно е заместник-командир на Първа българска армия с командир ген. Владимир Стойчев. От януари до август 1945 е начело на четвърти корпус. Между 1945 и 1947 е началник на бронетанковите войски на българската армия. На 22 октомври 1947 г. е уволнен от армията поради навършване на 25 години служба[10]. Между 1948 и 1953 г. е репресиран от комунистическата власт и затварян в лагери[11]. Арестуван е 29 април 1951 г. по подозрение за участие в преврат за сваляне на правителството на ОФ и присъединяване на България към лагера на капиталистическите страни.[12] В периода 1954 – 1957 е заместник-началник на Военноисторическия отдел към Генералния щаб на българската армия по изучаване на историческите въпроси[13]. Уволнява се от армията през 1957 г. поради пределна възраст. Награждаван е с орден „За храброст“, III степен, орден „За военна заслуга“, II степен, съветския орден „Кутузов“, II степен и югославския орден „Партизанска звезда“, I степен[14].

  1. Руменин, с. 352
  2. Министерска заповед (МЗ)№ 180 от 1930 г. и № 65 от 1931 г.
  3. МЗ № 102 от 1933 г.
  4. МЗ № 110 от 1933 г.
  5. МЗ № 147 от 1934 г.
  6. МЗ № 166 от 1934 г.
  7. МЗ № 88 от 1935 г.
  8. МЗ № 116 от 1935 г.
  9. Царска заповед № 59 от 1935 г.
  10. Протокол №264 от 26 септември 1957, с.71
  11. Съвременна българска енциклопедия, Том IVб, Изд. Елпис, 1994, с. 87
  12. Държавна сигурност и офицерите от БНА (1944 – 1960 г.), Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, 2014, с.1302
  13. Пътеводител по мемоарните документи за БКП, ЦДА, Главно управление на архивите при Министерския съвет, стр. 426
  14. Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, с. 144
  • Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 5 и 6. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 352.