Константин Венедиков

Константин Венедиков
български военен деец
Роден	1 януари 1866 г. Баня, Османска империя
Починал	10 октомври 1933 г. София, България

Константин Христов Венедиков е български военен, генерал.

Биография

Константин Венедиков е роден на 18 януари 1866 г. в разложкото село Баня. Син е на революционера Христо Венедиков. Учи в Педагогическото училище в Белоградчик. В 1885 година е доброволец в Сръбско-българската война в ученическия батальон. Постъпва във Военното на Негово Княжеско Височество училище в София и го завършва в 1887 година. Постъпва в армията с чин подпоручик от артилерията. През 1900 г. служи като командир на рота от Софийския крепостен батальон. През юни 1909 г. е назначен за председател на домакинската комисия в 5^–и артилерийски полк, а през 1911 заема длъжността командир на отделение от 3^–и планински артилерийски полк.

По време на Балканската и Междусъюзническата войни (1913) продължава да командва отделение от 3^–и планински артилерийски полк. На 1 януари 1915 г. е назначен за командир на самия 3^–и планински артилерийски полк. През Първата световна война (1915 – 1918) командва 11^-а артилерийска бригада. Умира в 1933 година.

Награди

• Военен орден „За храброст“ IV степен 1 и 2 клас
• Княжески орден „Св. Александър“ V степен с мечове по средата
• Народен орден „За военна заслуга“ V степен на обикновена лента
• Орден „За заслуга“ на обикновена лента

Родословие

Раде Бояджията (1750 - 1800)

Стойко Бояджиев (1770 - ?)

Йован Венедиков (1815 - 1871)

Христо Венедиков (1834 - 1916)

Тимотей Венедиков (1836 - 1919)

Константин Венедиков (1866 - 1933)

Иван Венедиков (1871 - 1943)

Йордан Венедиков (1871 - 1957)

Димитър Венедиков (1866 - 1939)

Михаил Венедиков (1905 - 1973)

Петко Венедиков (1905 - 1995)

Иван Венедиков (1916 - 1997)

Йордан Венедиков (1933 - 2012)

Ангел Венедиков (1936 - 2007)

Източници

• Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война 1915 – 1918 – Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство Св. Георги Победоносец, 1995.