Димитър Кирков (офицер)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Димитър Кирков.

Димитър Кирков
Информация
Звание Генерал-майор
Служба 1879 - 1918
Служил на Национално знаме на България България
Род войски пехота
Командвания 13 пехотен полк
7 резервен полк
22 тракийски полк
21 средногорски полк
1-ва бригада от 2 дивизия
2-ра бригада от 5 дивизия
8 пехотна дивизия
Отличия Вижте по-долу

Роден
Починал

Димитър Кирков Кирков е български военен деец, генерал-майор, началник на 8-ма пехотна тунджанска дивизия по време на Балканската война (1912 - 1913).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Димитър Кирков е роден 8 януари 1861 г. в Сопот. През 1879 г. завършва в първия випуск на Военното училище в София и на 10 май 1879 е произведен в чин прапоршчик. През ноември 1879 е приравнен на подпоручик, а на 16 юли 1881 година е произведен в чин поручик. От 24 август с.г. е деловодител на Пловдивския военен съд, след което е член на същия съд, след което е командир на сапьорна рота.

Участва в Сръбско-българската война през 1885 и е награден с медал за участие във военните действия.

На 11 септември 1885 е произведен в чин капитан, а на 11 март 1886 е назначен за командир на 2-ра дружина от 10 пехотен родопски полк в Хасково, където е председател на полковия съд и завежда домакинството на полка. По-късно е назначен за командир на 2-ра дружина от 13 пехотен рилски полк в Самоков, като е и председател на полковия съд.[1]

На 17 април 1887 е произведен в чин майор и на 1 ноември 1888 година е назначен за началник на полковото военно окръжие в Стара Загора. На 20 ноември 1891 е преместен за началник на 2-ро пловдивско военно окръжие, а в началото на следващата година произведен в чин подполковник (1892). През 1900 година се формира 7 резервен полк и подполковник Кирков е назначен за негов първи командир. След това последователно командва 22 тракийски и 21 средногорски полк.[1]

През 1896 е произведен в чин полковник. От 1898 е началник на домакинското отделение във Военното министерство, а от 18 февруари 1900 година е командир на 1-ва бригада от 2-ра пехотна тракийска дивизия.[1] В периода 1903 - 1912 командва 2-ра бригада от 5 пехотна дунавска дивизия

Участва и в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война, като по време на Балканската война при атаката на Одрин за първи път в историята на военното дело въвежда изобретения от него „огнен вал“ при артилерийска подготовка преди щурм.

На 20 януари 1912 е произведен в чин генерал-майор, през Балканската война (1912 - 1913) е началник на 8 пехотна тунджанска дивизия, а през Първа световна война (1915 - 1918) е началник на Главното интендантство при Военното министерство (1915 - 1916).

Генерал-майор Димитър Кирков умира на 15 юли 1918 г. в София.

Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

Награди[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Пашев, Г., стр. 113
  2. Указ № 436 от 20 декември 2012 г. Обн. ДВ. бр.2 от 8 януари 2013 г.

Използвана литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Недев, С., „Командването на българската войска през войните за национално обединение“, София, 1993, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“
  • Пашев, Г., „Златна книга на дарителите за народна просвета“, Том 2, София, 1923, стр. 113

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]