Константин Жостов
| Константин Жостов | |
|---|---|
| български генерал | |
 |
|
|
|
|
| Звание | Генерал-майор |
| Служи на |
 България |
| Род войски | |
| Командвания |
7-а пехотна дивизия Щаб на войската |
| Битки/войни |
Балканска война Междусъюзническа война Първа световна война |
| Награди | Вижте по-долу |
| Образование | Национален военен университет |
|
|
|
| Дата и място на раждане | |
| Дата и място на смърт | |
| Константин Жостов в Общомедия | |
Константин Антонов Жостов е български офицер, генерал-майор от генералщабното ведомство, началник-щаб на Трета армия през Балканската война (1912 – 1913) и началник на Щаба на войската през Първата световна война (1915 – 1918).
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Константин Жостов е роден на 30 септември 1867 г. в неврокопското село Гайтаниново в 1867 година. Син е на Андон Жостов и брат на Димитър Жостов и Спас Жостов. След Руско-турската война семейство Жостови се установява в освободената част от България, където Андон Жостов става свещеник и приема името Антоний. През 1885 година Константин Жостов е ученик в Лом и се включва като доброволец в Ученическия легион в Сръбско-българската война (1885) и с него участва в Пиротското сражение. След завършването на Ломската гимназия постъпва в артилерийския отдел на Военното на Негово Княжеско Височество училище, което завършва в 1887 година и на 27 април е произведен в чин подпоручик и назначен за командир на батарея от 3-ти артилерийски полк. На 18 май 1890 година е произведен в поручик, а на 2 август 1894 година – в капитан.
В 1889 година заминава за Виена, където следва офицерски генералщабен курс, а след това в 1897 година завършва Висшето артилерийско училище с право да служи в Генералния щаб.[1] След завръщането си е назначен на служба в 3-ти артилерийски полк, а по-късно, през 1901 г. завежда крепостната артилерия към Артилерийската инспекция на Военното министерство. На 2 май 1902 година е произведен в чин майор. От 1905 г. е началник на строево-домакинската част в Артилерийската инспекция. През есента на 1905 година като майор от генералния щаб Жостов става първият военен аташе на България в столицата на велика сила – Виена. На 18 май 1906 година е произведен в чин подполковник. През април 1907 г. е приведен от артилерията в Генералния щаб. По-късно от ноември 1907 до 1909 година е военен аташе в руската столица Санкт Петербург и в Париж (от декември 1907). След завръщането си от Париж е в свитата на цар Фердинанд.
През февруари 1909 г. подполковник Жостов е назначен за началник на щаба на 8-а пехотна тунджанска дивизия, а през януари 1910 г. за командир на 3-ти артилерийски полк. На 4 септември 1910 г. е произведен в чин полковник, а от март 1912 година вече полковник Жостов поема поста началник на Школата за запасни подпоручици. През юни 1912 година като пратеник на правителството участва в заседанието на Серския революционен окръг в родното му Гайтаниново, на което дейците на ВМОРО взимат решение активно да подкрепят българските части в задаващата се война.
Балкански войни (1912 – 1913)[редактиране | редактиране на кода]
По време на Балканската война (1912 – 13) е началник-щаб на Трета армия, която се отличава в Люлебургаско-Бунархисарска операция и битките при Чаталджа. В сраженията при Люлебургаз и Чаталджа изпълнява длъжността началник на щаба на съединените 1–ва и 3–а армия. След примирието е военен съветник в делегацията, преговаряща в Лондон по подписването на Лондонския договор (1913). В Междусъюзническата война (1913) взима участие като командир на 1-ва бригада от Седма Рилска дивизия. От 25 април 1915 година до края на август 1916 г. Константин Жостов е командир на 7-а пехотна рилска дивизия. На 15 август 1915 година е произведен в чин генерал-майор. На 15 септември 1915 г. е назначен за началник на Щаба на Действащата армия.
Първа световна война (1915 – 1918)[редактиране | редактиране на кода]
През Първата световна война (1915 – 1918) е началник-щаб на армията и като такъв нерядко се противопоставя на исканията на съюзническото германско главно командване. Има големи заслуги в планирането и ръководството на бойните действия на българската армия в Сърбия и Македония през есента на 1915 г.
Генерал-майор Константин Жостов умира на 30 август 1916 г. в Кюстендил от възпален апендикс по време на Леринската операция на Първа армия. Последните му думи са „Падна ли Чеган?“[2][3][4][5]
Погребан е в София.[6]
В негова чест между 1941 и 1944 г., когато Скопие е в рамките на България, днешния Скопски квартал Гьорче Петров носи името Жостово, а между 1934 и 1951 година село Долно Сингартия, днес Хаджидимово, също се нарича Жостово.
Военни звания[редактиране | редактиране на кода]
- Подпоручик (27 април 1887)
- Поручик (18 май 1890)
- Капитан (2 август 1894)
- Майор (2 май 1902)
- Подполковник (18 май 1906)
- Полковник (4 септември 1910)
- Генерал-майор
Награди[редактиране | редактиране на кода]
- Орден „За храброст“ II и III степен, 2-ри клас
- Орден „Св. Александър“ II и III степен с мечове по средата
- Орден „За военна заслуга“ IV степен, V степен с корона
- Орден „За заслуга“
- Германски „Железен кръст“ за храброст, I-ва степен
- Османски орден „Лиякат“ със звезда за военни заслуги, 18.12.1915[7]
Родословие[редактиране | редактиране на кода]
| Андон Жостов (1842 - 1903) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Константин Жостов (1867 - 1916) | Димитър Жостов (1868 - 1935) | Спас Жостов (1881 - 1925) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912). // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 51 – 52.
- ↑ Марков, Георги. Голямата война и българският ключ за европейския погреб 1914 – 1916, София 1995, стр. 272.
- ↑ Енциклопедия Пирински край, Благоевград, 1995, стр. 339 – 340.
- ↑ Захариева, Снежана, Флорика Велева. Генерал Константин Жостов – историята на един достоен българин. в: Военноисторически сборник, 2007, 3, стр. 27 – 31.
- ↑ Недев, С., Командването на българската войска през войните за национално обединение, София, 1993, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, стр. 115
- ↑ Парцел 35. // София помни. Посетен на 4 март 2016.
- ↑ Коев, Илиян и др. Българо-турски военни отношения през Първата световна война. Сборник от документи (1914 – 1918), София 2004, с. 517
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.
| Климент Бояджиев | → | началник на Щаба на армията (7 септември 1915 – 30 август 1916) | → | Иван Луков |
Портал „
Портал „- Генерал-майори от Царство България
- Носители на орден „За храброст“ II степен
- Носители на орден „Свети Александър“
- Носители на орден „За военна заслуга“
- Носители на орден „За заслуга“
- Български офицери от Македония
- Осми випуск на Националния военен университет „Васил Левски“
- Български военни дейци от Сръбско-българската война
- Български военни дейци от Балканските войни
- Български военни дейци от Първата световна война
- Загинали през Първата световна война
- Гайтаниновци
- Починали в Кюстендил
- Носители на орден Железен кръст
- Началници на отбраната
- Български военни аташета
- Носители на орден „За храброст“ III степен
- Български имигранти от Македония в София
