Константин Жостов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Константин Жостов
български генерал
K Zhostov.jpg
Звание Генерал-майор
Служи на Национално знаме на България България
Род войски
пехота
Командвания 7-а пехотна дивизия
Щаб на войската
Битки/войни Балканска война
Междусъюзническа война
Първа световна война
Награди Вижте по-долу
Образование Национален военен университет
Дата и място на раждане
Дата и място на смърт
30 август 1916 г. (48 г.)
Погребан Централни софийски гробища, София, Република България
Константин Жостов в Общомедия

Константин Антонов Жостов е български офицер, генерал-майор от генералщабното ведомство, началник-щаб на Трета армия през Балканската война (1912 – 1913) и началник на Щаба на войската през Първата световна война (1915 – 1918).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Константин Жостов е роден на 30 септември 1867 г. в неврокопското село Гайтаниново. През 1885 година Константин Жостов е ученик в Ломската гимназия, включва се като доброволец в Ученическия легион в Сръбско-българската война (1885) и с него участва в Пиротското сражение. След завършването на Ломската гимназия постъпва в артилерийския отдел на Военното на Негово Княжеско Височество училище, което завършва в 1887 година; на 27 април е произведен в чин подпоручик и назначен за командир на батарея от 3-ти артилерийски полк. На 18 май 1890 година е произведен в поручик, а на 2 август 1894 година – в капитан.

В 1889 година заминава за Виена, където следва офицерски генералщабен курс, а след това в 1897 година завършва Висшето артилерийско училище с право да служи в Генералния щаб.[1] След завръщането си е назначен за командир на батарея от 3-ти артилерийски полк,[2] а по-късно, през 1901 г., завежда крепостната артилерия към Артилерийската инспекция на Военното министерство. На 2 май 1902 година е произведен в чин майор. От 1905 г. е началник на строево-домакинската част в Артилерийската инспекция. През есента на 1905 година като майор от генералния щаб Жостов става първият военен аташе на България в столицата на велика сила – Виена. На 18 май 1906 година е произведен в чин подполковник. През април 1907 г. е приведен от артилерията в Генералния щаб. По-късно от ноември 1907 до 1909 година е военен аташе в руската столица Санкт Петербург и в Париж (от декември 1907). След завръщането си от Париж е в свитата на цар Фердинанд.

През февруари 1909 г. подполковник Жостов е назначен за началник-щаб на 8-а пехотна тунджанска дивизия, а през януари 1910 г. за командир на 3-ти артилерийски полк. На 4 септември 1910 г. е произведен в чин полковник, а от 14 март 1912 година полковник Жостов поема поста началник на Школата за запасни подпоручици.[3] През юни 1912 година като пратеник на правителството участва в заседанието на Серския революционен окръг в родното му Гайтаниново, на което дейците на ВМОРО взимат решение активно да подкрепят българските части в задаващата се война.[4]

Балкански войни (1912 – 1913)[редактиране | редактиране на кода]

Щабът на III армия, начело с командира на армията генерал Радко Димитриев и началник щаба му генерал Константин Жостов, разглежда плана на оперативните действия, Чаталджа 1912 година

По време на Балканската война (1912 – 1913) е началник-щаб на Трета армия, която се отличава в Люлебургаско-Бунархисарската операция и в битките при Чаталджа. В сраженията при Люлебургаз и Чаталджа изпълнява длъжността началник на щаба на съединените 1-ва и 3-та армия. След примирието е военен съветник в делегацията, преговаряща в Лондон по подписването на Лондонския договор (1913).[5] В Междусъюзническата война (1913) отново е началник-щаб на 3-та армия. След Букурещкия мирен договор (1913) е назначен за командир на 1-ва бригада от Седма Рилска дивизия. От 25 април 1915 година до края на август 1915 г. Константин Жостов е командир на 7-а пехотна рилска дивизия. На 15 август 1915 година е произведен в чин генерал-майор. На 15 септември 1915 г. е назначен за началник на Щаба на Действащата армия.

Първа световна война (1915 – 1918)[редактиране | редактиране на кода]

През Първата световна война (1915 – 1918) е началник-щаб на армията и като такъв нерядко се противопоставя на исканията на съюзническото германско главно командване. Има големи заслуги в планирането и ръководството на бойните действия на българската армия в Сърбия и Македония през есента на 1915 г.

Генерал-майор Константин Жостов умира на 30 август 1916 г. в Кюстендил от възпален апендикс по време на Леринската операция на Първа армия. Последните му думи са „Падна ли Чеган?“[6][7][8][9]

Погребан е в Централните софийски гробища.[10]

В негова чест между 1941 и 1944 г., когато Скопие е в рамките на България, днешният скопски квартал Гьорче Петров носи името Жостово, а между 1934 и 1951 година село Долно Сингартия, днес Хаджидимово, също се нарича Жостово.

Семейство[редактиране | редактиране на кода]

Бащата на Константин Жостов – Андон Жостов – е активен участник в борбите за църковна независимост. След Руско-турската война семейство Жостови се установява в София, където Андон Жостов става свещеник и приема името Антоний. Константин Жостов има братя – генерал-майор Димитър Жостов и полковник Спас Жостов. По линия на съпругата си Людмила е зет на Димитър Моллов и шурей на проф. Владимир Моллов и проф. д-р Васил Моллов. Има две дъщери.

Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

Награди[редактиране | редактиране на кода]

Сватбата на Константин Жостов и Людмила Моллова, дъщеря на Димитър Моллов. Фото Димитър Карастоянов

Родословие[редактиране | редактиране на кода]

 
 
 
Стойо Жостов
 
Иванка Сарафова
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Андон Жостов
(1842 - 1903)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Константин Жостов
(1867 - 1916)
 
Димитър Жостов
(1868 - 1935)
 
Спас Жостов
(1881 - 1925)
 
 
 


Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912). // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 51 – 52.
  2. ↑ Алексиев, с. 19
  3. ↑ Алексиев, с. 21
  4. ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 163 – 164.
  5. ↑ Алексиев, с. 24
  6. ↑ Марков, Георги. Голямата война и българският ключ за европейския погреб 1914 – 1916, София 1995, стр. 272.
  7. ↑ Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 339 – 340.
  8. ↑ Захариева, Снежана, Флорика Велева. Генерал Константин Жостов – историята на един достоен българин. в: Военноисторически сборник, 2007, 3, стр. 27 – 31., архив на оригинала от 5 февруари 2009, https://web.archive.org/web/20090205104422/http://vi-books.com/vis/vis7/vis7.3/VS-3_07.pdf, посетен на 2010-02-06 
  9. ↑ Недев, С., Командването на българската войска през войните за национално обединение, София, 1993, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, стр. 115
  10. ↑ Революционери, поборници, военни дейци. // София помни. Посетен на 1 ноември 2021 г.
  11. ↑ Коев, Илиян и др. Българо-турски военни отношения през Първата световна война. Сборник от документи (1914 – 1918), София 2004, с. 517

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Открийте още информация за Константин Жостов в нашите сродни проекти:

Климент Бояджиев → началник на Щаба на армията (7 септември 1915 – 30 август 1916) → Иван Луков
     Портал „Македония“         Портал „Македония“          Портал „Военна история на България“         Портал „Военна история на България“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Константин_Жостов&oldid=11339435“.