Константин Жостов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Константин Жостов
Генерал-майор
Информация
Служил на Национално знаме на България България
Командвания 7-ма пехотна дивизия
Щаб на войската
Отличия Вижте по-долу

Роден
Починал
30 август 1916 г. (48 г.)
Константин Жостов в Общомедия

Константин Андонов Жостов е български офицер (генерал-майор), началник-щаб на Трета армия през Балканската война (1912 - 1913) и началник на Щаба на войската през Първата световна война (1915 - 1918).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Константин Жостов е роден в неврокопското село Гайтаниново в 1867 година. Син е на Андон Жостов и брат на Димитър Жостов и Спас Жостов. След Руско-турската война семейство Жостови се установява в освободената част от България, където Андон Жостов става свещеник и приема името Антоний. През 1885 година Константин Жостов е ученик в Лом и се включва като доброволец в Ученическия легион в Сръбско-българската война и с него участва в Пиротското сражение. След завършването на Ломската гимназия постъпва в артилерийския отдел на Военното училище в София, което завършва в 1887 година и на 9 май е произведен в чин подпоручик. Първоначално служи в артилерията. На 18 май 1890 година е повишен в поручик, а на 2 август 1894 година — в капитан.

В 1889 година заминава за Виена, където следва офицерски генералщабен курс, а след това в 1897 година завършва Висшето артилерийско училище с право да служи в Генералния щаб. Назначен е за командир на батарея в 3-ти артилерийски полк, а по-късно завежда крепостната артилерия към Артилерийската инспекция на Военното министерство. В 1902 година е повишен в майор. През есента на 1905 година като майор от генералния щаб Жостов става първият военен аташе на България в столицата на велика сила – Виена. През 1906 година е произведен в чин подполковник и става началник-щаб на Осма пехотна тунджанска дивизия. По-късно през 1907 - 1909 година е военен аташе в руската столица Санкт Петербург и в Париж. След завръщането си от Париж е в свитата на цар Фердинанд, а от 1910 година е командир на Трети артилерийски полк. През март 1912 година вече полковник Жостов поема поста началник на Школата за запасни офицери.

През юни 1912 година като пратеник на правителството участва в заседанието на Серския революционен окръг в родното му Гайтаниново, на което дейците на ВМОРО взимат решение активно да подкрепят българските части в задаващата се война.

Щабът на III армия, начело с командира на армията генерал Радко Димитриев и началник щаба му генерал Константин Жостов, разглежда плана на оперативните действия, Чаталджа 1912 година

По време на Балканската война (1912-13) е началник-щаб на Трета армия, която се отличава в Люлебургаско-Бунархисарска операция и битките при Чаталджа. Участва като военен съветник в делегацията, преговаряща в Лондон по подписването на Лондонския договор (1913). В Междусъюзническата война (1913) взима участие като командир на Първа бригада от Седма Рилска дивизия. От 25 април 1915 година до края на август 1916 г. Константин Жостов е командир на 7-ма пехотна рилска дивизия. На 15 август 1915 година е произведен в чин генерал-майор.

През Първата световна война е началник-щаб на армията и като такъв нерядко се противопоставя на исканията на съюзническото германско главно командване.

Генерал-майор Константин Жостов умира на 30 август 1916 г. в Кюстендил от възпален апендикс по време на Леринската операция на Първа армия. Последните му думи са „Падна ли Чеган?“[1][2][3][4]

Погребан е в София.[5]

В негова чест между 1941 и 1944 г., когато Скопие е в рамките на България, днешния Скопски квартал Гьорче Петров носи името Жостово, а между 1934 и 1951 година село Долно Сингартия, днес Хаджидимово, също се нарича Жостово.

Награди[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Открийте още информация за Константин Жостов в нашите сродни проекти:

Wikiquote-logo.png Уикицитат (цитати)
  1. Марков, Георги. Голямата война и българският ключ за европейския погреб 1914-1916, София 1995, стр. 272.
  2. Енциклопедия Пирински край, Благоевград, 1995, стр. 339 - 340.
  3. Захариева, Снежана, Флорика Велева. Генерал Константин Жостов - историята на един достоен българин. в: Военноисторически сборник, 2007, 3, стр. 27 - 31.
  4. Недев, С., Командването на българската войска през войните за национално обединение, София, 1993, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, стр. 115
  5. Парцел 35. // София помни. Посетен на 2016-03-04.
  6. Коев, Илиян и др. Българо-турски военни отношения през Първата световна война. Сборник от документи (1914-1918), София 2004, с. 517
Климент Бояджиев началник на Щаба на армията (7 септември 1915 – 30 август 1916) Иван Луков
     Портал „Македония“         Портал „Македония          Портал „Военна история на България“         Портал „Военна история на България