Никола Станимиров

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Никола Станимиров
български военен деец
Роден: 11 май 1876 г.
Починал: 11 февруари 1962 г. (85 г.)

Никола Рачев Станимиров е български офицер (генерал-майор), командир на Лейбгвардейския конен полк (1922 – 1923).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Никола Станимиров е роден е на 11 май 1876 г. в Габрово. През 1897 г. завършва Военното училище в София. В периода 1904 – 1906 г. учи и завършва Офицерска кавалерийска школа в Санкт Петербург, след което е произведен в чин капитан. През 1908 г. е изпратен в Санкт Петербург да поднесе мундира на 3-ти конен полк на Великата княгиня Мария Павловна, назначена наскоро за шеф на този полк. Взима участие в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна войни в командването на 1-ви, 3-ти и 9-ти конни полкове. Бил е командир на 5-ти конен полк, 3-ти конен полк и Лейбгвардейския конен полк (1922 – 1923).

Участвал е в редица кавалерийски атаки, включително и в тази при Кочмар през 1916 г. След военния преврат от 1923 г. е началник на жандармерията и зам. инспектор на пограничната стража. Награждаван е многократно с различни отличия във война и мирно време. От дневника на братовчед му Станимир Станимиров се вижда, че в периода 1909 – 1911 г. службата му е свързана с чести ангажименти в двореца и Станимиров използва възможността да изпраща по него съобщения до Цар Фердинанд, относно обучението на князете.

Оженен е за дъщерята на генерал-лейтенант Тодор Кантарджиев – Елена. Имат трима сина: Тодор, Рачо и Станимир и тримата следват пътя на баща си и стават офицери.

Генерал-майор Никола Станимиров умира на 11 февруари 1962 година.

Награди[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]