Константин Марков (пехотен офицер)
Направо към навигацията
Направо към търсенето
Вижте пояснителната страница за други личности с името Константин Марков.
| Константин Марков | |
|---|---|
| български генерал | |
 |
|
|
|
|
| Звание | Генерал-майор |
| Години на служба | 1882 – 1917 |
| Служи на |
 България |
| Род войски | интендантство |
| Битки/войни |
Балканска война Междусъюзническа война Първа световна война |
| Образование | Национален военен университет |
|
|
|
| Дата и място на раждане | |
| Дата и място на смърт | |
| Родства | племенник на Иванчо Пенчович |
Константин Димитров Марков е български офицер (генерал-майор), помощник-началник на Главното интендантство след Първата световна война.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Константин Д. Марков е роден през 1859 г. в Русе в заможно търговско семейство. Негов дядо е Хаджи Величко Хаджипенчович, единственият българин-член на градския меджлис в Русе от 1817 до 1857 г.
Константин Марков завършва Военното училище в София през 1882 г., впоследствие е курсант в Париж. По-голямата част от кариерата си прекарва в администрацията на Военното министерство, като след преминаването си в запас е назначен за помощник-началник на Главното интендантство към министерството. Повишен в звание генерал-майор на 30 май 1916 г.
Военни звания[редактиране | редактиране на кода]
- Подпоручик (30 август 1882)
- Поручик (30 август 1885)
- Капитан (1889)
- Майор (1896)
- Подполковник (1903)
- Полковник (15 август 1907)
- Генерал-майор (30 май 1916)
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г.. Т. 3 и 4. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996.
