Направо към съдържанието

Константин Марков (пехотен офицер)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други личности с името Константин Марков.

Константин Марков
български генерал

ЗваниеГенерал-майор
Години на служба1882 – 1917
Служи наНационално знаме на България България
Род войскиинтендантство
Битки/войниБалканска война
Междусъюзническа война
Първа световна война
ОбразованиеНационален военен университет

Дата и място на раждане
Дата и място на смърт
Родстваплеменник на Иванчо Пенчович

Константин Димитров Марков е български офицер (генерал-майор), помощник-началник на Главното интендантство след Първата световна война.

Константин Д. Марков е роден през 1859 г. в Русе в заможно търговско семейство. Негов дядо е Хаджи Величко Хаджипенчович, единственият българин-член на градския меджлис в Русе от 1817 до 1857 г.

Константин Марков завършва Военното училище в София през 1882 г., впоследствие е курсант в Париж. Служи в 24-та пехотна дружина, 5-и пехотен дунавски полк, 12-и пехотен балкански полк. Повишен в звание генерал-майор на 30 май 1916 г. Уволнен е от служба на 19 февруари 1917 г. След преминаването си в запас е назначен за помощник-началник на Главното интендантство към министерството. От 5 август 1920 г. е в опълчението.[1]

  1. Руменин, с. 227
  • Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 3 и 4. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 227.