Кирил Жечев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Кирил Жечев
български генерал
Войни Балканска война
Междусъюзническа война
Първа световна война
Образование Национален военен университет

Дата и място на раждане
Дата и място на смърт
неизв.

Киро (Кирил) Жечев Жечев е български офицер (генерал-лейтенант).

Служил последователно в 9 пехотен полк, 36 пехотен полк, 87 пехотен полк, 2 пограничен сектор, 1-ва пехотна дивизия, 5-а пехотна дивизия.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Киро Жечев е роден на 19 декември 1877 година, брат е на генерал Рафаил Жечев. Завършва Военното на Негово Княжеско Височество училище. Служи в 9 пехотен пловдивски полк и 36 пехотен козлодуйски полк. Участва в Балканската война, Междусъюзническата война и Първата световна война. По време на Първата световна война майор Жечев служи в 87 пехотен полк, като командва 19 погранична дружина от състава на Първа армия[1], а по време на Петричкия инцидент (19 – 29 октомври 1925 г.) полковник Жечев е началник на 2-ри пограничен сектор (Св. Врач), който охранява границата в района на боевете. Заемал последователно следните по-важни длъжности: интендант на 7-и пехотен полк, началник на 1-ва пехотна софийска дивизия. На този пост Жечев играе активна роля в Шпионската афера през 1930 година, след която е изпратен в провинцията[2] и е началник на 5-а пехотна дунавска дивизия. По-късно е помощник-командир на 7 пехотен рилски полк, след което отново е началник на 2-ри пограничен сектор. Уволнен през 1932 г., когато преминава в запаса.

Семейство[редактиране | редактиране на кода]

Кирил Жечев е женен и има 2 деца.

Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Войната между България и Турция 1912 – 1913, том II, стр. 891
  2. Недев, Недю. Три държавни преврата или Кимон Георгиев и неговото време. София, „Сиела“, 2007. ISBN 978-954-28-0163-4. с. 199 – 205.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г.. Т. 1 и 2. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 309.
  • Колектив при Щаба на армията, „Войната между България и Турция 1912 – 1913 Том II – Лозенградската операция“, София, 1928, Държавна печатница