Първа армия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Първа армия
Bulgaria war flag.png
Информация
Активна септември 1912 – 1944
Държава България
Тип Армия
Щаб София, Кюстендил

Първа армия е българска военна част формирана за действие основно в западно направление, Поморавския военен театър и защита при нападение от Сърбия. Воюва в Балканските войни, Първата и Втората световна война.

Формиране[редактиране | редактиране на кода]

На 17 септември 1912 г. с указ на цар Фердинанд I са мобилизирани българските въоръжени сили, с което са образувани трите български полеви армии. Функционира в София. Първа армия влиза в подчинение на началника на 1-ва военноинспекционна област, като в състава ѝ влизат по 2 бригади от 1-ва пехотна софийска дивизия, 10 сборна дивизия и една бригада от Хасковския отряд с придадените им артилерийски и пионерни части и административни служби.[1] След примирието на 29 ноември 1912 г. армията е в Дерменкьой.

Балкански войни (1912 – 1913)[редактиране | редактиране на кода]

Командване и състав[редактиране | редактиране на кода]

Щаб на армията

Дивизии и полкове

На 18 май 1913 г. командването на 1-ва армия и 3-та армия се обединяват.[2] През май 1913 г. от състава на армията излизат 1-ва пехотна софийска дивизия, 6 пехотна бдинска дивизия и 10 сборна дивизия, като на тяхно място влизат 1-ва и 2-ра бригада от 5 пехотна дунавска дивизия, 1-ва и 2-ра бригада от 9 пехотна плевенска дивизия, 65 и 66 пехотни полкове от Отделната бригада и 4 ескадрон от 4 конен полк.[1] На 1 юни армията се намира в гр. Фердинанд, като получава заповед да започне подготовка за война със Сърбия, а на 19 юни е в Белоградчик, от където започва настъплението ѝ към Сърбия със задача да овладее Княжевац. На 15 юли 1913 г. армията се връща в София и е демобилизирана.[2]

Първа световна война (1915 – 1918)[редактиране | редактиране на кода]

В навечерието на Първа световна война (1915 – 1918) към септември 1915 г. в състава на армията влизат 1-ва пехотна софийска дивизия, 9 пехотна плевенска дивизия, 8 пехотна тунджанска дивизия, 6 пехотна бдинска дивизия, 1-ва конна бригада, 2-ри конен полк, 1-ви гаубичен полк, 1-ви софийски тежък артилерийски полк, 3 видински тежък артилерийски полк и армейски служби. Армията е мобилизирана на 9 септември за участие във войната.[1]

Командване и състав[редактиране | редактиране на кода]

Щаб на армията

Дивизии и бригади

Гранични дружини

През 1918 г. към армията се формира картечно училище. На 15 октомври 1918 г. армията е демобилизирана в София.[1]

Втора световна война (1941 – 1945)[редактиране | редактиране на кода]

На страната на Оста[редактиране | редактиране на кода]

През 1940 и 1941 година Царство България при управлението на Борис III се съюзява с Третия Райх, възвръща си южна Добруджа, заема Тракия и по-голямата част от Македония. Българската армия е разделена на четири или пет армии, включително първия армия и около 30 дивизии. През пролетта на 1942 година Адолф Хитлер изисква от Борис III активно включване на България във войната. Царят го убеждава да не включва българската армия в боевете със съюзниците като поема задължението да контролира окупирана Сърбия. С тези задачи е натоварена Първа армия и тя е дислоцирана в Сърбия срещу партизаните от местната съпротива.

На страната на Съюзниците[редактиране | редактиране на кода]

В началото на септември 1944 година бързо напредващата червена армия достига северната граница на България. Българите продължават да се бият с партизаните в Македония, но също така обръщат оръжията си срещу германците. В края на месеца първа армия, заедно с втора и четвърта армии са заети с пълномащабна битка срещу немците по българо-югославската граница. На левия им фланг им помагат югославски партизани, а на десния руската армия. По това време първа армия се състои от дивизии с численост 10 000 души.

На 21 ноември 1944 с командир генерал-лейтенант Владимир Стойчев и помощник-командир генерал-майор Щерю Атанасов се формира 1-ва българска армия. Първа армия е демобилизирана на 31 декември 1944 г.[1]

От 1950 г. армията се намира в София. В годините на Студената война е реформирана и 1ва Армия с щаб в София покрива основно югозападното направление, противостояща на гръцката армия (с 3та Армия с щаб в Сливен противостояща на турската армия и 2ра Армия с щаб в Пловдив предвидена да поддържа 1ва и 3та Армии). През серията от реформи, последвали разпускането на Варшавския договор и края на Студената война 1ва Армия е реформирана в 1ви Армейски корпус, впоследствие в Командване Запад, включващо основно 9та Механизирана бригада (в Горна баня) и мобилизационни подразделения. С приемането на План 2004 и План 2015 за организационно изграждане на силите на Българска армия са разпуснати първо командването, по-късно 9та Механизирана бригада е реформирана в бригадно командване с два механизирани батальона (в Горна баня и Благоевград), а в крайна сметка е разформировано и бригадното командване като последно съединение наследник на 1ва Българска армия.

Командване[редактиране | редактиране на кода]

Званията са към датата на заемане на длъжността.

звание име дати забележка
1. Генерал-майор Васил Кутинчев 1912 – 1913
Генерал-майор Климент Бояджиев октомври 1915 – 11 септември 1916
Генерал-майор Димитър Гешов 11 септември 1916 – декември 1917
Генерал-майор Стефан Нерезов 30 юли/16 октомври 1918 – 1920
Полковник Рашко Атанасов 1931
Генерал-лейтенант Константин Соларов от 1931
Генерал-лейтенант Никола Михов 11 август 1941 – 11 април 1942
Генерал-майор Никола Наков 11 април 1942 – 13 септември 1944
Полковник Владимир Стойчев 13 септември 1944 – 21 ноември 1944
Генерал-майор Дико Диков 1950 – 1955
Генерал-лейтенант Стоян Събев 1972?
Генерал-лейтенант Любчо Тошков 80-те
генерал-майор Цанко Доленски 1997 – 07 юли 2000 командир на 1-ви армейски корпус
генерал-майор Кирил Василев 07 юли 2000 – 06 юни 2002 командир на 1-ви армейски корпус
бригаден генерал Йордан Йорданов 06 юни 2002 – 09 май 2003 командир на 1-ви армейски корпус

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д Тодоров, т. 1, с. 75
  2. а б ДВИА, ф. 48, История на фондообразувателя

Източници[редактиране | редактиране на кода]