Тодор Бояджиев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Тодор Бояджиев
български офицер
Роден: 10 октомври 1939 г. (80 г.)
Народен представител в:
VII ВНС   XXXIX НС   

Тодор Костов Бояджиев е български инженер, политик, офицер, генерал-майор от Държавна сигурност.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 10 октомври 1939 г. Дядо му по майчина линия е Лефтер Мечев, войвода на ВМОРО.[1] Завършва гимназия в Бургас, а после и радиоинженерство в МЕИ (1963). Влиза в системата на МВР от 14 февруари 1963 г. Постъпва на работа в Четвърто техническо управление на Държавна сигурност. Впоследствие е преназначен към Научно-техническото разузнаване на Първо управление на ДС. Позицията, зад която е легендиран е на служител на Научноизследователски институт за кино, радио и акустика. През 1966 г. преминава 7 месечен курс в школата на КГБ. На следващата година става член на БКП. От 1967 до 1972 г. работи под прикритие на заместник-търговски представител в Ню Йорк. След като се завръща през 1972 г. става заместник-началник на отделение. Докато е в Ню Йорк успява да вербува чужда гражданин за нужните на научно-техническото разузнаване (НТР).[2] В България работи като съветник и заместник-главен директор на Центъра за приложна информация към Комитета за наука и технически прогрес. От 1977 г. е резидент в САЩ под прикритието на съветник в представителството на НРБ в ООН. Завръща се в България през 1981 г. и е назначен за заместник-началник на Първо главно управление на ДС и началник на 06 информационен отдел на управлението. На 7 февруари 1990 г. е назначен за началник на Централното информационно-организационно управление, но остава на поста само един месец до 29 март 1990 г., когато става първия главен секретар на МВР. На 12 май 1992 г. напуска. Създава и оглавява асоциацията „Български евроатлантически разузнавателен форум“ (БЕРФ). През 1990 г. става заместник-председател на Съюза на тракийските дружества в България.[3] Бил е депутат във Великото народно събрание и 39 народно събрание. Тодор Бояджиев е част от списъка на предложените от Румен Петков за Обществен съвет към МВР.

Звания[редактиране | редактиране на кода]

  • лейтенант от ДС – 14 февруари 1963
  • старши лейтенант от ДС – 4 февруари 1966
  • капитан от ДС – 29 януари 1970
  • майор от ДС – 2 септември 1974 (предсрочно)
  • подполковник от ДС – 31 август 1979
  • полковник от ДС – 30 септември 1983 (предсрочно)
  • генерал-майор от ДС – 23 ноември 1990

Награди[редактиране | редактиране на кода]

  • Медал „МВР“ II степен (1978)
  • Медал „100 години от Освобождението на България“ (1978)
  • Медал „За заслуги за сигурността и обществения ред“ (1979)
  • Орден „Червено знаме“ (1981)

Книги[редактиране | редактиране на кода]

  • The Intelligence (Разузнаването), Изд. Либра Скорп, 2006
  • Човекът – шпионинът – Ким Филби в спомените на генерал Тодор Бояджиев, Изд. Либра Скорп, 2011
  • Разговори за разузнаването, Изд. Либра Скорп, 2013
  • Тайните операции, които промениха света („Лиоте“ „Разцепващ фактор“ „Голгота“), Изд. Сиела, 2015

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Генерал Тодор Бояджиев: „Зад всеки успял мъж има жена“
  2. Методиев, М. и Дерменджиева, М., Държавна сигурност – предимство по наследство. Професионални биографии на водещи офицери, Изд. Сиела, с. 728
  3. Тодор Бояджиев