Велко Палин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Велко Палин
военен деец, генерал-полковник
Роден
Починал
2009 г. (87 г.)
Виена, Австрия

Образование Военна академия на Генералния щаб на Въоръжените сили на Руската федерация
Военна академия „Фрунзе“
Народен представител в:
V НС   VI НС   VII НС   VIII НС   IX НС   

Велко Иванов Палин е български партиен и военен деец, генерал-полковник.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Велко Палин е роден на 30 септември 1921 година в с. Александрово, днес град Димово, Видинско. Член на РМС от 1937 г., на БРП (к) от 1942 г. През 1941 г. става член на Окръжния комитет на РМС във Видин. Завършва средно реално образование във Видин през 1940 г. От 1941 до 1942 г. служи в петнадесети пехотен ломски полк. След това служи в дружина в село Ягодина в Югославия. През декември 1942 г. е арестуван и осъден на 10 години затвор. Излиза от затвора на 8 септември 1944 г.

Участва във войната срещу Германия като помощник-командир на 2-ра дружина на 15-и пехотен Ломски полк от 12 септември 1944 г., а от 6 ноември 1944 г. на полка. Награден с Орден „За храброст“ IV ст. 2 кл. От 1945 до 1946 г. помощник-командир по политическата част на полка. Между ноември 1946 и септември 1947 г. учи в Народното военно пехотно училище за политически офицер[1]. Между септември и декември 1947 г. е началник на учебно-политическата част на първа армия. След това от декември 1947 до ноември 1948 г. е командир на тридесет и девети пехотен полк.

Учи във Военната академия „Фрунзе“ между ноември 1948 и декември 1951 г. По-късно завършва Висшата военна академия на ГЩ на съветската армия. От декември 1951 до юли 1952 г. временно изпълнява длъжността командир на двадесет и четвърта мотострелкова дивизия, а след това става началник-щаб на първа армия[2]. От 1951 г. е полковник, от 19 септември 1959 г. е генерал-майор, а от септември 1969 г. генерал-полковник. Началник на Военната академия „Георги Сава Раковски“ (1962 – 1964). Към 1965 г. е командир на първа армия. През 1965 година участва в разкриването на Заговора на Горуня – за демонстрираната лоялност диктаторът Тодор Живков го издига за началник на Главното политическо управление на българската армия (1966 – 1971) и завеждащ Военноадминистративния отдел на ЦК на БКП (1971 – 1989).[3] От 1966 до 1971 г. е кандидат-член на ЦК на БКП, а от 1971 до 1990 г. е член на ЦК на БКП.[4][5] Награждаван е с два ордена „Георги Димитров“ и почетното звание „Герой на социалистическия труд“. Умира през 2012 година. Народен представител в 5-о, 6-о, 7-о, 8-о и 9-о народни събрания.[6]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Протокол № 320 от 14 септември 1954 г., с. 110
  2. Протокол № 75 от 31 май 1952 г.
  3. Христо, Христов. Тодор Живков. Биография. София, Сиела, 2009. ISBN 978-954-28-0586-1. с. 176.
  4. „Личности в книгата Тодор Живков – мит и истина“, архив на оригинала от 9 февруари 2012, https://web.archive.org/web/20120209103425/http://www.znam.bg/com/action/showBook?bookID=940&elementID=1006999779&sectionID=5, посетен 9 февруари 2012 
  5. ген. Велко Палин
  6. Народни представители в девето народно събрание на Народна република България, Изд. Наука и изкуство, 1987, с. 109

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]