Кольо Цонев
| Кольо Цонев | |
| Род войски | |
|---|---|
| Дата и място на раждане | |
| Дата и място на смърт | неизв.
? |
Кольо Цонев Йорданов (Владо) е български партизанин, офицер, генерал-майор.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е на 19 август 1922 г. в ямболското село Недялско. От 1937 г. е член на РМС, а по-късно и на Районния комитет на РМС. От 1943 г. е член на БКП. През 1942 г. става партизанин в партизански отряд №4 и командир на чета в Шеста Ямболска въстаническа оперативна зона. На 3 октомври 1944 г. е назначен за помощник-командир на 3-то артилерийско отделение от втори конен артилерийски полк[1]. През 1969 г. е повишен в звание генерал-майор, като по това време е заместник-командващ първа армия[2]. Награждаван е с орден „За храброст“, IV ст., 2 кл. През 1982 г. е награден с Почетния знак на гр. София.[3]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Лалов, И., Костадинова, М и Ташев, Т. Помощник командирите в Отечествената война", ДВИ, 1975, с. 480
- ↑ Протокол № 301 от 30 юли 1969 г. от заседание на Политбюро (ПБ) на ЦК на БКП, с.179
- ↑ Протокол № 15 от 20 септ. 1982 г. на ИК на София за награждаване с Почетния знак на София на: генерал-майор Кольо Цонев Тодоров (ст. 20)
