Константин Станчов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Константин Станчов
Информация
Звание Генерал-майор
Служба 1890 – 1918
Служил на Национално знаме на България България
Род войски Пехота
Отличия Вижте по-долу

Роден
Починал
неизв.
,

Константин Константинов Станчов (понякога Станчев) е български офицер (генерал-майор), служил като началник-щаб на 4-та пехотна преславска дивизия, първи началник на Военната академия и началник на Варненския укрепен пункт.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Константин Станчов е роден на 30 декември 1870 г. в Свищов. През 1890 г. завършва Военно на Негово Княжеско Височество училище в 12 випуск, на 2 август е произведен в чин подпоручик и зачислен към 4 артилерийски полк. През 1893 г. като поручик от 4 артилерийски полк е командирован в Академията на ГЩ в Брюксел, която завършва през 1896 г.[1] От 1902 година е офицер за особени поръчки към Министерството на войната, а в периода (1905 – 1909) е военно аташе в Букурещ, Кралство Румъния. По-късно служи като началник-щаб на 4-та пехотна преславска дивизия и като началник на Организационно-строевото отделение.[2]

През 1913 година подполковник Константин Станчов е един от петимата български делегати на Букурещката конференция, заедно с министъра на финансите Димитър Тончев, началник-щаба на войската Иван Фичев, заместник-председателя на Народното събрание д-р Сава Иванчов и дипломата Симеон Радев.[3][4]

При създаването на Военната академия в София, полковник Станчов е назначен за неин пръв началник. По време на Първата световна война от ноември 1915 г. служи като офицер за връзка в щаба на 11 германска армия и като офицер за поръчки в Оперативното отделение на Щаба на действащата армия, за която длъжност съгласно заповед № 679 от 1917 г. по Действащата армия е награден с Народен орден „За военна заслуга“ III степен с военно отличие[5] и съгласно заповед № 905 от същата година по Действащата армия с Военен орден „За храброст“ IV степен, 1 клас[6].

По-късно е началник на Варненския укрепен пункт. След края на войната, на 31 октомври 1918 г. генерал-майор Станчов преминава в запаса.[2]

Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

Образование[редактиране | редактиране на кода]

Награди[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Танчев, И., стр. 204
  2. а б Станчев, С., Петров, Т.
  3. Георгиев, В., Трифонов, Ст. История на българите 1878 – 1944 в документи. Издателство „Просвета“, София 1996, ISBN 954-01-0756-3, т. II, стр. 215 – 218
  4. Радев, С. – „Конференцията в Букурещ и Букурещкия мир от 1913 г.: мемоари“, София, 1992, Тинапрес, стр. 22
  5. ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 221, л. 5
  6. ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 221, л. 347

Източници[редактиране | редактиране на кода]