Константин Станчов

Константин Станчов
български генерал
Звание	Генерал-майор
Години на служба	1890 – 1918
Служи на	България
Род войски	Пехота
Битки/войни	Първа световна война
Награди	Вижте по-долу
Образование	Национален военен университет
Дата и място на раждане	30 декември 1870 г. Свищов, Османска империя
Дата и място на смърт	XX век

Константин Константинов Станчов (понякога Станчев) е български офицер (генерал-майор), служил като началник-щаб на 4^-та пехотна преславска дивизия, първи началник на Военната академия и началник на Варненския укрепен пункт.

Биография

Константин Станчов е роден на 30 декември 1870 г. в Свищов. През 1890 г. завършва Военно на Негово Княжеско Височество училище в 12^-и випуск, на 2 август е произведен в чин подпоручик и зачислен към 4^-ти артилерийски полк. През 1893 г. като поручик от 4^-ти артилерийски полк е командирован в Академията на ГЩ в Брюксел, която завършва през 1896 г. От 1902 година е офицер за особени поръчки към Министерството на войната, а в периода (1905 – 1909) е военно аташе в Букурещ, Кралство Румъния. По-късно служи като началник-щаб на 4^-та пехотна преславска дивизия и като началник на Организационно-строевото отделение.

През 1913 година подполковник Константин Станчов е един от петимата български делегати на Букурещката конференция, заедно с министъра на финансите Димитър Тончев, началник-щаба на войската Иван Фичев, заместник-председателя на Народното събрание д-р Сава Иванчов и дипломата Симеон Радев.

При създаването на Военната академия в София, полковник Станчов е назначен за неин пръв началник. По време на Първата световна война от ноември 1915 г. служи като офицер за връзка в щаба на 11^-а германска армия и като офицер за поръчки в Оперативното отделение на Щаба на действащата армия, за която длъжност съгласно заповед № 679 от 1917 г. по Действащата армия е награден с Народен орден „За военна заслуга“ III степен с военно отличие и съгласно заповед № 905 от същата година по Действащата армия с Военен орден „За храброст“ IV степен, 1 клас.

По-късно е началник на Варненския укрепен пункт. След края на войната, на 31 октомври 1918 г. генерал-майор Станчов преминава в запаса.

Военни звания

• Подпоручик (2 август 1890)
• Поручик (1 август 1893)
• Капитан (1900)
• Майор (1905)
• Подполковник (22 септември 1909)
• Полковник (1 ноември 1913)
• Генерал-майор (15 август 1917)

Образование

• Военно на Негово Княжеско Височество училище (до 1890)
• Академията на ГЩ в Брюксел (1893 – 1896)

Награди

• Военен орден „За храброст“ IV степен, 1 клас (1917)
• Княжески орден „Св. Александър“ IV и V степен с мечове
• Народен орден „За военна заслуга“ V степен с корона
• Народен орден „За военна заслуга“ IV степен
• Народен орден „За военна заслуга“ III степен с военно отличие (1917)
• Орден „За заслуга“
• Знак „За 10 години отлична служба“
• Знак „За 20 години отлична служба“
• Орден „Кралска корона“ III степен, Германска империя
• Орден „Звездата на Румъния“ III степен, Кралство Румъния
• Орден „Орден на свещеното съкровище“ III степен, Японска империя

Източници

• Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 5 и 6. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 245.
• Станчев, Станчо, Петров, Тодор. Първият випуск на Военната академия – 1915. София, Военноисторическа комисия, 2015. ISBN 954-978-9971-82-8.
• Танчев, И., „Българи в чуждестранни военноучебни заведения (1878 – 1912)“, София, 2008, ИК „Гутенберг“