Георги Кратунков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Георги Кратунков
български офицер
Роден
Починал
1948 г. (74 г.)
Погребан Централни софийски гробища

Образование Национален военен университет

Георги Илиев Кратунков е български офицер, генерал-майор, участник Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913), помощник-завеждащ движение (Оперативно отделение) и началник на транспортно отделение (Управление на началника на железопътните съобщения) през Първата световна война (1915 – 1918).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Георги Кратунков е роден на 7 март 1873[1] г. в Ямбол. През 1898 г. завършва Военното на Негово Княжеско Височество училище, произведен е в чин подпоручик и зачислен в артилерията. На 2 май 1902 е произведен в чин поручик, а на 15 август 1907 в чин капитан. През 1908 г., като капитан от Видинския крепостен батальон е командирован за обучение в Николаевска академия на ГЩ в Санкт Петербург, която завършва през 1911 г.[2]

Капитан Георги Кратунков взема участие в Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913), като на 18 май 1913 е произведен в чин майор. Взема участие и в Първата световна война (1915 – 1918) първоначално като помощник-завеждащ движение в Оперативния отдел на Щаба на действащата армия, на 30 май 1916 е произведен в чин подполковник, а през 1917 г. е награден с Народен орден „За военна заслуга“ IV степен с военно отличие.[3]. По-късно е назначен за началник на транспортно отделение към Управлението на началника на железопътните съобщения, за която служба през 1921 г. е награден с Народен орден „За военна заслуга“, III степен с военно отличие.[4] На 30 май 1918 г. е произведен в чин полковник.

По време на военната си кариера, служи в също така и в 6 артилерийски полк, както и като помощник-началник секция „Военно съобщения“. От 1923 г. е началник на Главното интендантство. На 11 април 1923 г. е произведен в чин генерал-майор. По-късно излиза в запаса.

Генерал-майор Георги Кратунков е женен и има 2 дъщери – Нина (починала на 12 март 1925 г.) и Маня (починала на 5 юли 1917 г.). В тяхна памет запасния генерал Кратунков дарява средства са създаването на старото аязмо „Св. Безсребреници“ в Бачковския манастир. Умира през 1948 г. и е погребан в централните софийски гробища.[5]

Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

Награди[редактиране | редактиране на кода]

Образование[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Според Танчев е роден през 1875 г.
  2. Танчев, Иван. Българи в чуждестранни военноучебни заведения (1878 – 1912). София, ИК „Гутенберг“, 2008. ISBN 9789546170491. с. 128. (ЦВА, ф. 50, оп. 2, а. е. 1005, л. 80, 84, 94; ВИ, № 64, 24 юни 1908; № 118, 29 октомври 19011; Списък на офицерите (1909), с. 292)
  3. ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 221, л. 5
  4. ДВИА, ф. 1, оп. 4, а.е. 2, л. 86 – 87
  5. Карта на централния гробищен парк в София – парцел 30

Източници[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Военна история на България“         Портал „Военна история на България