Иван Дипчев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Иван Дипчев
български военен деец
Роден: 8 януари 1885 г.
Починал: 30 март 1954 г. (69 г.)

Иван Василев Дипчев е български офицер (генерал-майор), комендант на София през 1927 г.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Иван Дипчев е роден на 8 януари 1885 г. в Пловдив в семейството на Васил Дипчев и Райна Дипчева (Райна Княгиня). През 1906 г. завършва с 25-и випуск Военното училище в София, на 2 август е произведен в чин подпоручик и зачислен в 25-ти пехотен полк. Участва в трите войни за национално обединение. Особена храброст проявява при щурма на Чаталджанската позиция през Балканската война. Награден е с 5 ордена за храброст и медали за военни заслуги.

През 1923 г. участва в потушаването на Септемврийското въстание. През 1927 г. заема поста комендант на столицата. На 26 август 1934 г. е произведен в чин генерал-майор, става началник на канцелария на Военното министерство, а през 1936 г. е уволнен от армията.

След Деветосептемврийския преврат в 1944 година генерал-майор Иван Дипчев е арестуван и прекарва години по лагери и затвори. В 1954 година е осъден на смърт, като присъдата е заменена с доживотен затвор.

Генерал-майор Иван Дипчев умира на 30 март 1954 г. в затвора в Ловеч.

Награди[редактиране | редактиране на кода]

Родословие[редактиране | редактиране на кода]

 
 
 
 
 
 
 
Иван Дипчев
 
 
 
Георги Футеков
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Дамаскин Велешки
 
Васил Дипчев
 
Райна Княгиня
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Иван Дипчев
 
Георги Дипчев
 
Владимир Дипчев
 
Петър Дипчев
 
Асен Дипчев
 
Гина Дипчева
 


Източници[редактиране | редактиране на кода]