Направо към съдържанието

Асен Дипчев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Асен Дипчев
български военен деец
Роден
Починал
29 май 1964 г. (69 г.)
Семейство
БащаВасил Дипчев
МайкаРайна Княгиня
Братя/сестриИван Дипчев

Асен Василев Дипчев е български военен. Син на Райна Княгиня.

Роден е на 3 ноември 1894 г. в семейството на Васил Дипчев и Райна Дипчева (Райна Княгиня) и е техният най-малък син.

По време на Първата световна война, още гимназист, той напуска училище, за да замине като доброволец на фронта. За участието си в атаката на Тутраканската крепост е награден с орден за храброст. Връща се да си вземе матурата и отново отива на фронта. През септември 1918 г. участва в боевете при Дойран и Добро поле.[1] За отличия и заслуги през третия период на войната е награден с военен орден „За храброст“, ІV степен.[2]

Завършва образованието си след войната и става юнкер във Военното училище. През 1923 г. е адютант на капитан Харлаков и отказва да изпълни заповедта му за залавяне на министър-председателя Александър Стамболийски, което оказва отрицателно въздействие върху кариерата му като военен.[1]

След Деветосептемврийския преврат в 1944 г. прекарва години по лагери и затвори, без съдът да е доказал каквато и да било негова вина. Накрая е освободен, но лишен от пенсия и живее в мизерия. Има двама сина, на които не е позволено да получат висше образование.[1]

Умира на 29 май 1964 г.[1] в София.[3]

 
 
 
 
 
 
 
Иван Дипчев
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Дамаскин Велешки
(1817 – 1877)
 
Васил Дипчев
(1847 – 1898)
 
Райна Княгиня
(1856 – 1917)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Иван Дипчев
(1885 – 1954)
 
Георги Дипчев
(1887 – 1950)
 
Владимир Дипчев
(1890 – 1944)
 
Петър Дипчев
(1892 – 1906)
 
Асен Дипчев
(1894 – 1964)
 
Гина Дипчева
 
  1. а б в г Екимова-Мелнишка, Мариана. Къщите говорят. София, Нов български университет, 2016. ISBN 978-954-535-942-2. с. 100.
  2. ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 452, л. 89; ф. 1, оп. 4, а.е. 2, л. 218-219; ф. 1, оп. 4, а.е. 2, л. 33-34
  3. Асен Василев Дипчев // geni.com. Посетен на 1 септември 2023.