Григор Грънчаров

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Григор Грънчаров
български военен деец
Роден: 18 януари 1861 г.
Починал: 29 февруари 1928 г. (67 г.)

Григор Москов Грънчаров е български военен инженер (генерал-майор).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Григор Грънчаров е роден на 18 януари 1861 в Горна Оряховица. Братов син на известните български революционери Вичо и Сидер Грънчарови. След Освобождението на България, Григор Грънчаров постъпва в Одеското военно училище в Русия и завършва през 1881 г.

Сръбско-българска война (1885)[редактиране | редактиране на кода]

По време на Сръбско-българската война (1885) командва 2-ра пионерна рота, с която участва в укрепяването на Сливнишката позиция. За усърдието си е награден с орден „Св. Александър“ V степен.

През 1886 г. Григор Грънчаров завършва военната академия в Русия, след завръщането си в България участва в подготовката на русофилския бунт в Русе (1887). След неуспеха на бунта, заедно с много други офицери емигрира в Русия, където служи в Кавказката военна област. През 1898 г. се урежда въпроса с емигриралите офицери и му се дава възможност да се върне отново в България.

Балканска война (1912-1913)[редактиране | редактиране на кода]

По време на Балканската война (1912-1913) е командир на 3-та бригада от 9-та пехотна плевенска дивизия и е пръв помощник, началник на войските на дясното крило на генерал Георги Вазов при подготовката и щурма на Одринската крепост.

Първа световна война (1915-1918)[редактиране | редактиране на кода]

В Първата световна война (1915-1918) командва отново 3-та бригада от 9-а дивизия.

Генерал-майор Григор Грънчаров умира на 29 февруари 1928 г. в Бяла.

Награди[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Съединението 1885 - енциклопедичен справочник. София, Държавно издателство „д-р Петър Берон“, 1985.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]