Никола Писаров

Никола Писаров
български генерал
Войни	Балканска война Междусъюзническа война Първа световна война
Образование	Национален военен университет
Дата и място на раждане	28 септември 1867 г. Котел, Османска империя
Дата и място на смърт	10 февруари 1937 г. Пловдив, Царство България
Родства	Съпруга: Ана Писарова Деца: Петър Писаров
Никола Писаров в Общомедия

Надгробната плоча на сем. Писарови, снимана през април 2010. Намира се в централния гробищен парк в гр. Пловдив. Снимана е от мен (Щерю Атанасов), съответно съм внук на прислужницата на сем. Писарови - Тодорка Димова Куцарова - Чилингирова (родена 1922 и починала 2015, родом от град Килифарево).

Никола Пенков Писаров е български офицер (генерал-майор), командир на 2-ра бригада на 9-а пехотна дивизия през Първата световна война (1915 – 1918).

Биография

Роден е на 28 септември 1867 г. в Котел. Никола Писаров учи във Варненската гимназия. През Сръбско-българската война (1885) е доброволец в ученическия легион. След войната, завършва Военното училище в София (1887), след което завършва и висшия офицерски курс към училището. На 27 април 1887 е произведен в чин подпоручик, на 18 май 1890 в чин поручик, на 1 януари 1895 в чин капитан, а, на 1 януари 1906 в чин майор. Служи в 8-и пехотен приморски полк (1887 – 1889), 20-и пехотен добруджански полк (1889 – 1899), 11-и пехотен сливенски полк (1905 – 1912) и 24-ти пехотни полкове, а от 1899 г. е адютант в щаба на 2 бригада на 4-та пехотна дивизия. На 21 февруари 1912 г. е произведен в чин подполковник. От същата година е в щаба на трета пехотна балканска дивизия.

По време на Балканската война (1912 – 1913) е командир на дружина в 24-ти пехотен черноморски полк (1915), с която участва в боевете при Одрин. На 1 октомври 1915 г. е произведен в чин полковник.

През Първата световна война (1915 – 1918) е командир на Черноморския полк и на 2 бригада на 9-а пехотна дивизия (1917 – 1918). Воюва на Македонския фронт при Страцин и отбраната на връх Дуб и връх Кала тепе. След края на войната е назначен за командир на пета пехотна дунавска дивизия (1918 – 1919). На 27 октомври 1919 г. е повишен в чин генерал-майор. Умира на 11 февруари 1937 г. в Пловдив.

Военни звания

• Подпоручик (27 април 1887)
• Поручик (18 май 1890)
• Капитан (1 януари 1895)
• Майор (1 януари 1906)
• Подполковник (21 февруари 1912)
• Полковник (1 октомври 1915)
• Генерал-майор (27 октомври 1919)

Награди

• Военен орден „За храброст“ III степен 2 клас
• Царски орден „Св. Александър“ III степен с мечове по средата
• Орден „За военна заслуга“ III степен с военно отличие
• Златен пръстен с монограм на царица Елеонора

Източници

Недев, Светлозар, Командването на българската войска през войните за национално обединение, София, 1993, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, стр. 183