Никола Писаров

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Никола Писаров
български военен деец
Фото Вацлав Велебни

Роден
Починал
10 февруари 1937 г. (69 г.)

Образование Национален военен университет
Pisarovi's grave in Plovdiv (Apr 2010)

Никола Пенков Писаров е български офицер (генерал-майор), командир на 2-ра бригада на 9-та пехотна дивизия през Първата световна война (1915 – 1918).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 28 септември 1867 г. в Котел. Никола Писаров учи във Варненската гимназия. През Сръбско-българската война (1885) е доброволец в ученическия легион. След войната, завършва Военното училище в София (1887), след което завършва и висшия офицерски курс към училището. На 27 април 1887 е произведен в чин подпоручик, на 18 май 1890 в чин поручик, на 1 януари 1895 в чин капитан, а, на 1 януари 1906 в чин майор. Служи в 8-ми пехотен приморски полк (1887 – 1889), 20-ти пехотен добруджански полк (1889 – 1899), 11-ти пехотен сливенски полк (1905 – 1912) и 24-ти пехотни полкове, а от 1899 г. е адютант в щаба на 2 бригада на 4-та пехотна дивизия. На 21 февруари 1912 г. е произведен в чин подполковник. От същата година е в щаба на трета пехотна балканска дивизия.

По време на Балканската война (1912 – 1913) е командир на дружина в 24-ти пехотен черноморски полк (1915), с която участва в боевете при Одрин. На 1 октомври 1915 г. е произведен в чин полковник.

През Първата световна война (1915 – 1918) е командир на Черноморския полк и на 2 бригада на 9-та пехотна дивизия (1917 – 1918). Воюва на Македонския фронт при Страцин и отбраната на връх Дуб и връх Кала тепе. След края на войната е назначен за командир на пета пехотна дунавска дивизия (1918 – 1919)[1]. На 27 октомври 1919 г. е повишен в чин генерал-майор. Умира на 11 февруари 1937 г. в Пловдив.

Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

Награди[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Янакиева, В., Владова, В. и Рангелов, В. За славното българско войнство – генерали от Сливен и сливенския край 1878 – 2012 г., ИК „Жажда“. 2012, с. 95 – 96

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Недев, Светлозар, Командването на българската войска през войните за национално обединение, София, 1993, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, стр. 183