Боню Пиронков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Боню Стоев Пиронков
Роден: 17 февруари 1897 г.
Починал: 17 ноември 1944 г. (47 г.)

Боню Стоев Пиронков е български офицер, генерал-лейтенант, командир на Пета пехотна дунавска дивизия по време на Втората световна война.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Боню Стоев Пиронков е роден в с. Бабек, Пловдивско, през 1897 година. Завършва Първа мъжка гимназия в Пловдив (1915) и Военното училище в София (1917). Произведен в чин "подпоручик" и като артилерист заминава на фронта. След примирието попада в зоната на заложниците.Заедно с други млади офицери успява да избяга и се завръща в родината.

Мирновременната му служба преминава през различни артилерийски части и гарнизони. През 1936 г. вече е командир на конната артилерия в Нова Загора. През 1941 г. е назначен за командир на 6-ти дивизионен артилерийски полк в Сливен. На 14 септември 1944 г. е назначен за командир на Пета пехотна дунавска дивизия.

През октомври 1944 г. Пета пехотна дунавска дивизия взема участие в т. нар. Брегалнишко-Струмишка операция, която цели с цел осигуряване на левия фланг на Първа българска армия и да се прекъснат пътищата за отстъпление на 300 000 германски войници от състава на група армии „Е“. На 4 ноември в боевете край Щип, полковник Боню Пиронков е ранен тежко и откаран със самолет във Военна болница, която по това време се намира в Банкя. Въпреки усилията на лекарите, на 17 ноември 1944 г. командирът на Пета пехотна дунавска дивизия умира.

Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]