Боню Пиронков
| ||||||
Боню Стоев Пиронков е български офицер, генерал-лейтенант, командир на Пета пехотна дунавска дивизия по време на Втората световна война.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Боню Стоев Пиронков е роден в с. Бабек, Пловдивско, през 1897 година. Завършва Първа мъжка гимназия в Пловдив (1915) и Военното училище в София (1917). Произведен в чин "подпоручик" и като артилерист заминава на фронта. След примирието попада в зоната на заложниците.Заедно с други млади офицери успява да избяга и се завръща в родината.
Мирновременната му служба преминава през различни артилерийски части и гарнизони. През 1936 г. вече е командир на конната артилерия в Нова Загора. През 1941 г. е назначен за командир на 6-ти дивизионен артилерийски полк в Сливен. На 14 септември 1944 г. е назначен за командир на Пета пехотна дунавска дивизия.
През октомври 1944 г. Пета пехотна дунавска дивизия взема участие в т. нар. Брегалнишко-Струмишка операция, която цели с цел осигуряване на левия фланг на Първа българска армия и да се прекъснат пътищата за отстъпление на 300 000 германски войници от състава на група армии „Е“. На 4 ноември в боевете край Щип, полковник Боню Пиронков е ранен тежко и откаран със самолет във Военна болница, която по това време се намира в Банкя. Въпреки усилията на лекарите, на 17 ноември 1944 г. командирът на Пета пехотна дунавска дивизия умира.
Военни звания[редактиране | редактиране на кода]
- Подпоручик (1 август 1917)
- Поручик (30 юни 1919)
- Капитан (1 април 1927)
- Майор (6 май 1935)
- Подполковник (6 май 1939)
- Полковник (3 октомври 1942)
- Генерал-майор (10 ноември 1944)
- Генерал-лейтенант (посмъртно – 30 декември 1944)
