Бабек (село)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Бабек.
| Бабек | |
|---|---|
 Църквата в село Бабек | |
  Бабек  Бабек | |
| Общи данни | |
| Население | 64 души[1] (15 септември 2022 г.) 3,84 души/km² |
| Землище | 16,759 km² |
| Надм. височина | 404 m |
| Пощ. код | 4156 |
| Тел. код | 03192 |
| МПС код | РВ |
| ЕКАТТЕ | 2035 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Пловдив |
| Община – кмет | Брезово Христо Енков (ГЕРБ) |
| Бабек в Общомедия | |
Бабек е село в Южна България. То се намира в община Брезово, област Пловдив.
География[редактиране | редактиране на кода]
Село Бабек се намира в подножието на Сърнена Средна гора. Граничи на север със село Свежен, на изток – село Розовец, на юг – село Зелениково, на запад-село Златосел.
Географските и почвено-климатичните условия са благодатни за развитието и отглеждането на маслодайна роза и други етерично-маслени култури.
История[редактиране | редактиране на кода]
При избухването на Балканската война в 1912 година Митьо Г. Пиронков от Бабек е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[2]
Религии[редактиране | редактиране на кода]
Населението е с източноправославна религия. Останали са само възрастни хора. Както във всяко малко или голямо българско селище в обращение са различни легенди за наименованието и възникването на селото. Безспорно верни са две неща:1/ В периметър от 5 до 7 километра селото се местило най-малко 3 пъти – от равнината в планината заради турски набези и обратно на сегашното си място поради стихиен пожар; 2/ Името Бабек няма нищо общо с арабския корен „бабек...“, много разпространен например в Азербайджан. Легендата разказва, че преди векове основателка на селото е една баба дошла по тези места с порасналите си синове и дала името на селото.
Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]
Селото има действащо читалище с добре поддържана библиотека.
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Бабек
Митьо Г. Пиронков (1882 – ?), македоно-одрински опълченец, 3 рота на 14 воденска дружина[3]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ www.grao.bg
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 572 и 827.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 572.
| ||||||||