Зелениково (област Пловдив)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Зелениково.

Зелениково
Общи данни
Население 409 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 49,451 km²
Надм. височина 310 m
Пощ. код 4155
Тел. код 03194
МПС код РВ
ЕКАТТЕ 30750
Администрация
Държава България
Област Пловдив
Община
   - кмет
Брезово
Радньо Манолов
(БСП)
Кметство
   - кмет
Зелениково
Желязко Драганин
(БСП)
Зелениково в Общомедия

Зелениково е село в Южна България. То се намира в община Брезово, област Пловдив.

Кметство на село Зелениково

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Зелениково е разположено в южните склонове на най-високата част от Сърнена Средна гора. Има планински и равнинен терен. Уникалната комбинация от климат, почви и географско положение обуславят развитието му като център на розодобивната и розопреработвателната промишленост. През последните 50 години се създадоха много нови розови насаждения, тъй като розовото масло, което се произвежда в района, е с изключително високо качество.

Землището на с. Зелениково от север и изток е оградено от хребета на Източна Средна гора, обърнато е на югозапад и от тази страна е обградено от поредица от хълмове (наподобяващи пловдивските тепета): Мазилка, Сакартепе, Кючюка, Малтепе, Гьолтепе, Аитепе, Баяма и Тазлъка. Наклонът е около 12 градуса, което увеличава силата на слънцегреенето и заедно с преградата на Средна гора пред североизточните ветрове, създава прекрасни условия за отглеждането на овошки, лозя, рози, лавандула и други слънцелюбиви земеделски растения. Полето на селото в най-ниската си част на границата с гр. Брезово е с височина 240 м. над морското равнище, а в най- високата си част на границата със с. Бабек и с. Розовец е с височина 347 м. над морското равнище. Селото е разположено с дължина 2 – 3 километра по протежение на река Розовска (бивша Гюл дере) западно от реката. Източният ѝ бряг е висок и стръмен и непосредствено от него започват възвишенията на Средна гора. На този бряг има построени само 5 – 6 къщи, наричани Чирпан махала. В миналото коритото на реката беше широко 100 – 200 метра, но водата го изпълваше цялото само при поройни дъждове, когато прииждаше 1 – 1,5 метра висока първа вълна, влачейки подринати и отскубнати черници, върби и тополи, големи камъни и удавени домашни животни. През другото време течеше в изкопани вътре в общото корито корита и лятно време даже се губеше на места, извирайки от пясъка няколкостотин метра по-надолу. В момента един от ръкавите на реката е преграден в голям язовир в с. Розовец и широкото ѝ 100 – 200 метра корито се е превърнало в непроходим мочурак, обрасъл с непроходими върби, тополи, акация, къпини, шипки, бъзуняк, коприва, сас и други водолюбиви растения, а водата се движи в малка вада, пресичана на няколко места в землището на селото от полски пътища. В горния край на селото е изграден солиден мост, по който преминава асфалтирано отклонение от основното шосе (Пловдив-Зелениково-Розовец-Турия-Шипченски проход) за с. Чехларе. Землището на с. Зелениково граничи със землищата на: от изток – с. Чехларе и с. Колю Мариново; от юг – гр. Брезово; от запад – с. Дрангово и с. Златосел; от север – с. Бабек и с. Розовец.

Паметник на загиналите във войните в село Зелениково

История[редактиране | редактиране на кода]

Религии[редактиране | редактиране на кода]

Населението на селото изцяло изповяда източно православна християнска религия. Не е имало и няма изповядващи други религии изповедания. Църковният храм е изключително ценен исторически паметник недостатъчно проучен и досега. Предполага се, че е строен през Второто българско царство. Престрояван е през турско време 1834 г., вкопан е в земята и е сравнително добре поддържан. В сегашния си вид църквата е официално открита през 1835 г. В края на 30-те години на ХХ век е изградена сегашната камбанария. В църквата има интересни икони с избодени от турците очи. Тя носи името на света Параскева Българска и там в средата на 19 век е работил Захари Зограф, който заедно с брат си Димитър изографисали св. Архангел Михаил на „царските двери“.

Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]

В западната част на селото има изградени две училищни сгради, строени през 1928 – 1929 г., като едната е била за обучение до 4-ти клас, а другата е прогимназия до 7-ми клас. Сега поради липса на достатъчен брой ученици училището се ползва като сиропиталище за деца без родители.

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Селото разполага с добри условия за селски туризъм. Фактори за това са наличието на язовири, река, планини, хълмове и др. Интерес представлява и наличието на стара розоварна. Развитието на екотуризма и селския туризъм в района на Зелениково е приоритетна задача на общинското ръководство. Създават се условия за дестилация на розово масло по традиционните технологии, за да се демонстрира на туристите, проявяващи интерес към този процес.

Чистият и обогатен с озон въздух предоставя чудесни условия за еко- и селски туризъм. През селото минава река, която носи името Гюл Дере.

Селото има изградена добра инфраструктура. В селото има дом за отглеждане и възпитаване на деца, лишени от родителски грижи.

Всяка година на 9 септември се чества празник. Съборът на селото е на 1 септември.

Други[редактиране | редактиране на кода]

Известни личности, родени в с. Зелениково са:

  • Георги Цветков (25.10.1822 г. – 30.10.1880 г. ) – спасителят на с. Зелениково, както и на цялата околност от турски зверства в 1877 г. по време на боевете на връх Шипка. Чорбаджията на с. Зелениково. Според летописната книга на училището в с.Розовец той е първият учител в Розовец, където учителствувал 3 години. Благодарните зелениковци го погребали в църковния двор, източно от църквата, до олтаря;
  • Стоян Енев Шекерджията (1830 г.- 04.04.1909 г.) – Рожденото му име е Пеньо Енев Еневски. Четник от четата на Таню Стоянов (28 души), преплувала река Дунав на 16.05.1876 г. при с.Пожарево Тутраканско в помощ на Априлското въстание. След разбиването на четата на 27.05.1876 г. на височината Керчан баир при с. Априлово заловен на 7.06.1876 г. в Търговище. На 29.07.1976 г. турският съд в гр. Русе го осъдил на 15 години затвор в окови. Заточват го в гр. Аккия. След Освобождението амнистиран и се завърнал в България;
  • Четирима опълченци от с. Зелениково:
    • Иван х.Грозев Йовев (1850 г. – 30.03.1918 г.) от 3-та опълченска дружина, 4-та рота;
    • Иван Куцаров Иванов (1849 г. – 18.12.1908 г.) от 4-та дружина, 4-та рота;
    • Димитър Христов Кехайов от 12-та дружина, 2-ра рота;
    • Стефан Кунчев от 12-та дружина, 4-та рота;
  • Койчо Власев Касапов (12.09.1891 г. – 21.12.1957 г.) – Участник във Великата Октомврийска революция. Завършва Пловдивската мъжка гимназия. Участвува в Междусъюзническата война. Емигрира през 1913 г. и до 1919 г. живее в Румъния, Виена и Русия. На 19.11.1917 г. влиза в Червената армия. Достига до чин военен полит-комисар на бригада – най-високия чин, заеман от Българин по време на ВОСР. На 07.11.1919 г. тайно е прехвърлен с лодка в България. През 1920 – 1922 г. е ръководител на шпионска група във Варна под ръководството на Главно разузнавателно управление (ГРУ) на Червената армия. През 1922 г. публикува книгата си „От хаос към творчество“. Заминава за Франция и там продължава разузнавателната си дейност. След една година се връща и работи в България. Умира от туберкулоза;
  • Боню Атанасов Бонев (21.07.1908 г. – 11.12.1978 г.) – народен учител. Завършил Казанлъшкото педагогическо училище. От 1930 г.почти до края на живота си учителствува в с. Зелениково, в Македония и в с. Парчевич. Учил и възпитал десетки випуски деца. Толстоист. Боню е първият поет от с. Зелениково. В периода 1938 – 1943 г. издава 4 книжки със стихотворения: „Скръб и радост“, „На безгрешните“, „Деца птички“ и „Песни за нея“. Стихотворението му „Наше село“ представлява нещо като визитна картичка на селото;
  • Проф. Спас Тодоров Райкин ( 26.10.1922 г. – 18.02.2014 г.). Завършва Пловдивската семинария през 1945 г. и Богословския факултет на Софийския университет през 1949 г. На 6 май 1951 г. дезертира от военната си служба като трудовак и преминава в нелегалност. Един от първите горяни. След 44 дневно скитане в Родопите със седем членна въоръжена група на 19.06.1951 г. преминава в Гърция. Следва хуманитарни науки в университетите на Атина, Женева, Лондон и Базел. В края на юни 1954 г. емигрира в САЩ, където учи в Колумбийския университет (1954 – 1959). Завършва със степен Магистър по политически науки, специалност История. От 1963 г. до 1991 г. преподава в американски университети като професор по История на цивилизацията и Нова Европейска история. Членува в български политически организации на съпротивителното движение против комунизма. Заема високи ръководни постове в техните ръководства и е редактор на списанията им. През 1993 г. публикува 5 тома, посветени на политическите проблеми на България. В периода 2000 г.–2009 г. публикува 13-томна серия биографични спомени и документи под общото заглавие:"Политическо пътешествие срещу ветровете на ХХ век”. През 2012 г. излиза от печат 2-томното му историческо изследване „Санстефанска България. Поява, съдба, триумф и трагедия на българската национална идея“. Живее в САЩ. Архивът си от 99 тома проф. Райкин е предал на Хувърския институт към Станфорския университет. В края на 2012 г. на тържество в Страудсбърг, Пенсилвания, проф. Райкин е награден с почетен медал „Иван Вазов“ от Държавната агенция за българите в чужбина; Погребан в гр. Страудсбург, щат Пенсилвания, САЩ;
  • Иван Крумов Грозев – Кърпача (24.08.1926 г. – 01.06.1973 г.). Учи в Търговската гимназия в гр. Пловдив. На 15.09.1943 г. преминава в нелегалност още 17-годишен, като ученик. Два месеца и половина е партизанин. В началото на декември 1943 г. се върнал в с. Зелениково, където бил арестуван от полицията. Осъдили го на 15 години строг тъмничен затвор и го откарали в затвора. След 09.09.1944 г. дозавършва гимназията. Става офицер и започва да спортува парашутизъм. На 05.09.1969 г. е признат за активен борец против фашизма и капитализма. Трикратен световен и дванадесет пъти републикански рекордьор, заслужил майстор на спорта по парашутизъм. На 1608-ия си скок загива при неуспешно приземяване. Посмъртно произведен в чин полковник;
  • Цаню Пенчев Цветков – роден на 16.06.1938 г. Учи в икономически техникум гр. Пловдив. Завършва Висшия икономически институт „К.Маркс“ гр. София. От 1964 г. до 1968 г. редовен аспирант в Московския инженерно-икономически институт „С.Орджоникидзе“(СССР). Доктор по икономика. Старши научен сътрудник от 1975 г. Хоноруван асистент и преподавател във ВМЕИ „В.И.Ленин“, във ВИИ„К.Маркс” и в Центъра за усъвършенствуване на ръководни кадри при АОНСУ. Бивш Генерален директор на Института за развитие на промишлеността гр. София. Бил е изп.директор на „Интерстандартс“ АД гр. София и член на съвета на директорите на: „Агробиохим“ АД гр. Ст.Загора, „Атлаз-В“ АД гр. Враца, „Монтана“ АД гр. Монтана, „Интелинтер“ АД гр. София, „Аналитик“ АД гр. Монтана и „ЗИИУ Стандарт“ гр. Благоевград. Публикувал множество книги, студии, статии, доклади в областта на организацията и управлението на промишлеността. Занимава се и с поезия и история. Публикувал три книги със стихове: „Дори кръвта е грях“– 1993 г., „Мое време“– 1994 г. и „Пледирам за човешка доброта“– 2010 г. Той е автор на историята на с. Зелениково „Наше село Зелениково“, 2007 г.;
  • Иван Петров Краевски е роден през 1943 г. През 1971 г. завършва ВИИ „Николай Павлович“ – София, специалност „живопис“. Член е на групата на пловдивските художници от 1971 г. Участва в окръжни и национални изложби, както и в експозиции зад граница – Полша /Занемеш, Познан/, Германия /Мюнхен, Магдебург/, Франция /Париж/, Англия /Лондон/. Има двадесет самостоятелни изложби. Негови творби са притежание на галерии и частни колекции в България, Германия, Полша, Испания, Япония, Русия и др.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  • За историята и географията на селото повече подробности виж в книгата на Цаню П. Цветков. „Наше село Зелениково“. Изд. „Екопрогрес“. С. 2007 г.