Мъйно Мъйнов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Мъйно Мъйнов
български полковник
Роден: 17 август, 1900
Починал: ?
?

Мъйно Иванов Мъйнов е български офицер, полковник.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Мъйно Мъйнов е роден на 17 август 1900 г. в пловдивското село Зелениково. През 1923 г. завършва Военното училище в София. От 1929 г. служи в Лейбгвардейския конен полк, а на следващата година е преместен в четвърти конен полк. През 1931 г. служи в трети конен полк. От 1934 г. е командир на ескадрон в Лейбгвардейския конен полк. През 1936 г. е назначен за командир на обозната рота към втора интендантска дружина. Бил е командир на рота във втори инженерен полк (1937), командир на рота в девети пехотен пловдивски полк (1938) и командир на рота във втори преносим полк (1939).[1] През 1941 г. служи в четвърти конен полк, част от втора конна дивизия. На 14 септември 1944 г. с министерска заповед № 125 е назначен за командир на пети конен полк. От следващата година е командир на шести конен полк. През 1947 г. е временно изпълняващ длъжността командир на конната дивизия. За участието си във Втората световна война е награден с орден „За храброст“, IV степен, 5 клас.[2].

Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г.. Т. 2. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 299.
  2. Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, с. 98