Асен Николов (генерал-майор)

Вижте пояснителната страница за други личности с името Асен Николов.

---

Асен Николов
български генерал
Битки/войни	Балканска война Междусъюзническа война Първа световна война
Образование	Национален военен университет
Дата и място на раждане	15 май 1867 г. Търново, Османска империя
Дата и място на смърт	1928 г. София, Царство България

Асен Николов Николов е български офицер, генерал-майор, началник на 12-а пехотна дивизия по време на Първата световна война (май 1917 до септември 1918).

Биография

Асен Николов е роден на 15 май 1867 г. в Търново. През 1885 г. завършва военното училище, като на 6 септември е произведен в чин подпоручик. През 1900 посещава щаб-офицерски курсове.

Семейство

Ген. Асен Николов е женен за Милана Стоянова от Русе – сестра на генерал Никола Рибаров. Има двама сина: полковник Илия Николов и Борис Николов. Негова внучка е оперната певица Милкана Николова, която живее и работи във Виена.

Военна служба и кариера

• 1885 – 3-ти пехотен полк;
• 1886 – Служи във Военното училище;
• 1888 – 1901 – Командир на рота в 3-ти пехотен полк;
• 1908 – Началник на 31-во полково окръжие;
• 1911 – Командир на 19-и пехотен полк;
• 1912 – 1913 – Командир на 3-та дружина от 34-ти пехотен полк;
• 1913 – Командир на 70-и пехотен полк;
• 1913 – Началник на 4-та Преславска дивизионна област;
• 1913 – 1915 – Командир на Деветнадесети пехотен шуменски полк;
• 09.1915 – Командир на 1-ва бригада от Шеста пехотна бдинска дивизия;
• 05.1917-09.1918 – Командир на 12-а пехотна дивизия;
• 09.1918 – Командир на 2-ра пехотна дивизия;
• 10.1918-12.1918 – Началник на 4-та Преславска дивизионна област;
• 10 декември 1918 – След Първата световна война излиза в запас.

Военни звания

• Подпоручик (6 декември 1885)
• Поручик (18 юли 1887)
• Капитан (2 август 1891)
• Майор (1903)
• Подполковник (31 декември 1906)
• Полковник (18 май 1913)
• Генерал-майор (15 август 1917)

Награди

• Орден „За храброст“ 3-та и 4-та степен, 1-ви клас, 4-та степен, 2-ри клас и 4-та степен със знак за отличия;
• Орден „Свети Александър“ 4-та степен с мечове по средата, 5-а степен без мечове;
• Орден „За военна заслуга“ 5-и клас на обикновена лента.

Военни кампании

През Сръбско-българската война (1885) е младши офицер в 3-ти пехотен бдински полк, с който се сражава при Трън, Сливница и Пирот. По време на Балканската война 1912 – 1913 г. се сражава при Петра, Караагач, Люлебургаз и Одрин. В Междусъюзническата война от 1913 г. Николов воюва срещу гръцките войски като командир на Седми пехотен полк. През Първата световна война командва Първа бригада от Шеста пехотна Бдинска дивизия, с която превзема Зайчар. Асен Николов се сражава и в Добруджа (1916 – 1917 г.), а от май 1917 г. до септември 1918 г. е началник на Дванадесета пехотна дивизия, с която воюва на Македонския фронт. В края на войната Николов е началник на Втора пехотна Тракийска дивизия, с която се сражава при Велес, Щип, Куманово. До декември 1918 г. той е началник на четвърта Преславска дивизионна област.

Генерал Асен Николов умира през 1928 в София.

Вижте също

• Добричка епопея
• Леринска операция

Източници

• Недев, С., Командването на българската войска през войните за национално обединение, София, 1993, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, с. 171
• Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996.

Външни препратки

• ген. Асен Николов в родословното дърво на фамилия Хаджииванови

• Портал „Военна история на България“