Асен Николов (генерал-майор)
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Асен Николов.
Асен Николов | |
---|---|
български генерал | |
![]() | |
Битки/войни | Балканска война Междусъюзническа война Първа световна война |
Образование | Национален военен университет |
Дата и място на раждане | |
Дата и място на смърт | 1928 г.
|
Асен Николов Николов е български офицер, генерал-майор, началник на 12-а пехотна дивизия по време на Първата световна война (май 1917 до септември 1918).
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Асен Николов е роден на 15 май 1867 г. в Търново. През 1885 г. завършва военното училище, като на 6 септември е произведен в чин подпоручик. През 1900 посещава щаб-офицерски курсове.
Семейство[редактиране | редактиране на кода]
Ген. Асен Николов е женен за Милана Стоянова от Русе – сестра на генерал Никола Рибаров. Има двама сина: полковник Илия Николов и Борис Николов. Негова внучка е оперната певица Милкана Николова, която живее и работи във Виена.
Военна служба и кариера[редактиране | редактиране на кода]
- 1885 – 3-ти пехотен полк;
- 1886 – Служи във Военното училище;
- 1888 – 1901 – Командир на рота в 3-ти пехотен полк;
- 1908 – Началник на 31-во полково окръжие;
- 1911 – Командир на 19-и пехотен полк;
- 1912 – 1913 – Командир на 3-та дружина от 34-ти пехотен полк;
- 1913 – Командир на 70-и пехотен полк;
- 1913 – Началник на 4-та Преславска дивизионна област;
- 1913 – 1915 – Командир на Деветнадесети пехотен шуменски полк;
- 09.1915 – Командир на 1-ва бригада от Шеста пехотна бдинска дивизия;
- 05.1917-09.1918 – Командир на 12-а пехотна дивизия;
- 09.1918 – Командир на 2-ра пехотна дивизия;
- 10.1918-12.1918 – Началник на 4-та Преславска дивизионна област;
- 10 декември 1918 – След Първата световна война излиза в запас.
Военни звания[редактиране | редактиране на кода]
- Подпоручик (6 декември 1885)
- Поручик (18 юли 1887)
- Капитан (2 август 1891)
- Майор (1903)
- Подполковник (31 декември 1906)
- Полковник (18 май 1913)
- Генерал-майор (15 август 1917)
Награди[редактиране | редактиране на кода]
- Орден „За храброст“ 3-та и 4-та степен, 1-ви клас, 4-та степен, 2-ри клас и 4-та степен със знак за отличия;
- Орден „Свети Александър“ 4-та степен с мечове по средата, 5-а степен без мечове;
Орден „За военна заслуга“ 5-и клас на обикновена лента.
Военни кампании[редактиране | редактиране на кода]
През Сръбско-българската война (1885) е младши офицер в 3-ти пехотен бдински полк, с който се сражава при Трън, Сливница и Пирот. По време на Балканската война 1912 – 1913 г. се сражава при Петра, Караагач, Люлебургаз и Одрин. В Междусъюзническата война от 1913 г. Николов воюва срещу гръцките войски като командир на Седми пехотен полк. През Първата световна война командва Първа бригада от Шеста пехотна Бдинска дивизия, с която превзема Зайчар. Асен Николов се сражава и в Добруджа (1916 – 1917 г.), а от май 1917 г. до септември 1918 г. е началник на Дванадесета пехотна дивизия, с която воюва на Македонския фронт. В края на войната Николов е началник на Втора пехотна Тракийска дивизия, с която се сражава при Велес, Щип, Куманово. До декември 1918 г. той е началник на четвърта Преславска дивизионна област.
Генерал Асен Николов умира през 1928 в София.
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Недев, С., Командването на българската войска през войните за национално обединение, София, 1993, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, с. 171
- Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Генерал-майори от Царство България
- Български военни дейци от Балканските войни
- Български военни дейци от Първата световна война
- Шести випуск на Националния военен университет „Васил Левски“
- Родени във Велико Търново
- Починали в София
- Носители на орден „За храброст“ III степен
- Носители на орден „Свети Александър“
- Носители на орден „За военна заслуга“
- Носители на орден „За храброст“ IV степен