Гурко Мархолев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Гурко Мархолев
български офицер
Роден
Гурко Иванов Мархолев
Починал

Образование Национален военен университет

Гурко Иванов Мархолев е български офицер, генерал-майор.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Доведен син на Иван Мархолев, заточван няколко пъти в Азия като съратник на Васил Левски и член на местен таен революционен комитет на Вътрешната революционна организация. Майка му е Гина Мархолева. Негови заварени братя и сестри по бащина линия са генерал Генко Иванов Мархолев, Христофор Иванов Мархолев, Злата Иванова Филипова, полковник Стефан Иванов Мархолев. Има дъщеря Катя Гуркова Панова[1].

Завършва Военното училище в София (1901), Сенсирското военно училище и Академията на Генералния щаб в Париж (1905 – 1908). Известен е случаят в Сен Сир през 1908 г. с Хирохито – бъдещия император на Япония, когато заради скандалното му поведение към преподавател Мархолев му удря шамари[2]. От друга страна сведението е доста съмнително, тъй като Хирохито е роден през 1901 г. и би трябвало да е бил курсант в Сен Сир на 7-годишна възраст, а съгласно официалната му биография Хирохито пребивава в Европа и САЩ за период от 5 месеца едва през 1921.[3]

Участва в Балканските войни (1912 – 1913) и Първата световна война (1914 – 1918). Проявява се в превземането (1913) на Одринската крепост, когато командваният от него конен отряд нахлува в щаба на противника, както и при пленяването на командващия отбраната Шукри паша, който му предава офицерската си сабя. Командир на дружина временно командва 9-ти пехотен пловдивски полк (след смъртта на Борис Дрангов) през 1917 г. и е негов командир от 20 ноември до 9 декември 1920 г. Поема командването на 2-ри пехотен искърски полк през 1922 г. Преведен е в запаса на 9 юни 1923 г.

Включен в състава на комисията по определяне на българо-гръцката граница през 1921 – 1922 г. За отличната работа му е изказана специална благодарност от председателя на комисията. По-късно е началник на Жандармерията. През 1935 г. е Областен директор на Пловдив, а през 1936 г. – Областен директор на Бургас. Удостояван е с офицерски Орден за храброст III степен, орден „Свети Александър“, сръбски орден „Белий орел“, германски орден „Железен кръст“ I класа и други. Гурко Мархолев се жени за Елисавета Джуркова от Пазарджик. Председател е на Дружеството на запасните офицери в Пазарджик, Околийски председател на бойците от фронта в Пазарджишка околия и Председател на кавалерите на ордена за храброст. Взема участие и в културния живот на Пазарджик. Занимава се и със земеделие – развива земеделско стопанство, признато за семепроизводно. Умира на 9 април 1940 г. в Пазарджик.[4]

Личният му архив се съхранява във фонд 553К в Държавен архив – Пазарджик. Той се състои от 32 архивни единици от периода 1897 – 1999 г.[4]

Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

Отличия: орден „За храброст“ – 3-та степен, 2-ри клас и 4-та степен, 2-ри клас.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ген. Гурко Мархолев – справка в geni.com
  2. Имало едно време: Наш генерал напердашил император Хирохито
  3. www.britannica.com
  4. а б Гурко Иванов Мархолев. // Информационна система на Държавните архиви. Посетен на 6 октомври 2019 г. (на български)