Гурко Мархолев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Гурко Мархолев
български генерал
Войни Балканска война
Междусъюзническа война
Първа световна война
Награди Военен орден „За храброст“
Свети Александър
Образование Национален военен университет

Дата и място на раждане
Дата и място на смърт

Гурко Иванов Мархолев е български офицер, генерал-майор.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Доведен син на Иван Мархолев, заточван няколко пъти в Азия като съратник на Васил Левски и член на местен таен революционен комитет на Вътрешната революционна организация. Майка му е Гина Мархолева. Негови заварени братя и сестри по бащина линия са генерал Генко Иванов Мархолев, Христофор Иванов Мархолев, Злата Иванова Филипова, полковник Стефан Иванов Мархолев. Има дъщеря Катя Гуркова Панова[1].

Завършва Военното училище в София (1901), Сенсирското военно училище и Академията на Генералния щаб в Париж (1905 – 1908). Известен е случаят в Сен Сир през 1908 г. с Хирохито – бъдещия император на Япония, когато заради скандалното му поведение към преподавател Мархолев му удря шамари[2]. От друга страна сведението е доста съмнително, тъй като Хирохито е роден през 1901 г. и би трябвало да е бил курсант в Сен Сир на 7-годишна възраст, а съгласно официалната му биография Хирохито пребивава в Европа и САЩ за период от 5 месеца едва през 1921.[3]

Участва в Балканските войни (1912 – 1913) и Първата световна война (1914 – 1918). Проявява се в превземането (1913) на Одринската крепост, когато командваният от него конен отряд нахлува в щаба на противника, както и при пленяването на командващия отбраната Шукри паша, който му предава офицерската си сабя. Командир на дружина временно командва 9-ти пехотен пловдивски полк (след смъртта на Борис Дрангов) през 1917 г. и е негов командир от 20 ноември до 9 декември 1920 г. Поема командването на 2-ри пехотен искърски полк през 1922 г. Преведен е в запаса на 9 юни 1923 г.

Включен в състава на комисията по определяне на българо-гръцката граница през 1921 – 1922 г. За отличната работа му е изказана специална благодарност от председателя на комисията. По-късно е началник на Жандармерията. През 1935 г. е Областен директор на Пловдив, а през 1936 г. – Областен директор на Бургас. Удостояван е с офицерски Орден за храброст III степен, орден „Свети Александър“, сръбски орден „Белий орел“, германски орден „Железен кръст“ I класа и други. Гурко Мархолев се жени за Елисавета Джуркова от Пазарджик. Председател е на Дружеството на запасните офицери в Пазарджик, Околийски председател на бойците от фронта в Пазарджишка околия и Председател на кавалерите на ордена за храброст. Взема участие и в културния живот на Пазарджик. Занимава се и със земеделие – развива земеделско стопанство, признато за семепроизводно. Умира на 9 април 1940 г. в Пазарджик.[4]

Личният му архив се съхранява във фонд 553К в Държавен архив – Пазарджик. Той се състои от 32 архивни единици от периода 1897 – 1999 г.[4]

Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

Отличия: орден „За храброст“ – 3-та степен, 2-ри клас и 4-та степен, 2-ри клас.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ген. Гурко Мархолев – справка в geni.com
  2. Имало едно време: Наш генерал напердашил император Хирохито
  3. www.britannica.com
  4. а б Гурко Иванов Мархолев. // Информационна система на Държавните архиви. Посетен на 6 октомври 2019 г. (на български)