Гурко Мархолев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Гурко Мархолев
български генерал
Роден: 18 ноември 1880 г.
Починал: 9 април 1939 г. (58 г.)

Гурко Иванов Мархолев е български генерал-майор.

Доведен син на Иван Мархолев, заточван няколко пъти в Азия като съратник на Васил Левски и член на местен таен революционен комитет на Вътрешната революционна организация. Майка му е Гина Мархолева. Негови заварени братя и сестри по бащина линия са генерал Генко Иванов Мархолев, Христофор Иванов Мархолев, Злата Иванова Филипова, полковник Стефан Иванов Мархолев. Има дъщеря Катя Гуркова Панова[1].

Завършва Военното училище в София (1901), Сенсирското военно училище и Академията на Генералния щаб в Париж (1905-1908). Известен е случаят в Сен Сир през 1908 г. с Хирохито - бъдещия император на Япония, когато заради скандалното му поведение към преподавател Мархолев му удря шамари[2]. От друга страна сведението е доста съмнително, тъй като Хирохито е роден през 1901 г. и би трябвало да е бил курсант в Сен Сир на 7-годишна възраст, а съгласно официалната му биография Хирохито пребивава в Европа и САЩ за период от 5 месеца едва през 1921.[3]

Участва в Балканските войни (1912-1913) и Първата световна война (1914-1918). Проявява се в превземането (1913) на Одринската крепост, когато командваният от него конен отряд нахлува в щаба на противника, както и при пленяването на командващия отбраната Шукри паша, който му предава офицерската си сабя. Командир на дружина временно командва 9-ти пехотен пловдивски полк (след смъртта на Борис Дрангов) през 1917 г. и е негов командир от 20 ноември до 9 декември 1920 г. Поема командването на 2-ри пехотен искърски полк през 1922 г. Преведен е в запаса на 9 юни 1923 г.

Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

Отличия: орден "За храброст" - 3-та степен, 2-ри клас и 4-та степен, 2-ри клас.

Източници[редактиране | редактиране на кода]