Мехмед Шукри паша

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Мехмед Шукри паша
османски офицер
Мехмед Шукри паша 
Роден: 1857 г.
Починал: 1916 г. (59 г.)

Датите са по Юлианския календар (стар стил), освен ако не е указано иначе.

Мехмед Шукри паша (на турски: Mehmed Şükrü Paşa) е османски военачалник, ръководил отбраната на Одрин през Балканската война.

Мехмед Шукри постъпва на служба през 1879 година като лейтенант от артилерията. След период на обучение във Франция и служба в Германия се издига бързо в йерархията на османската армия, достигайки чин бригаден генерал на 36-годишна възраст (през 1893). Сам съдейства за израстването на други млади офицери, преподавайки математика и балистика във военната академия в Истанбул.[1]

През август 1903 Мехмед Шукри паша командва войските от Одринския вилает, които потушават с голяма жестокост въстанието на българите в Странджа.[2]

В края на септември 1912 – броени дни преди избухването на войната с Балканския съюз – Шукри паша е назначен за комендант на Одрин и разположения в града 60-хиляден корпус. Месец по-късно, в резултат от пораженията на Източната армия в сраженията при Лозенград и Бунархисар, крепостта е обкръжена от българите, подпомогнати впоследствие от сръбските си съюзници. Под командването на Шукри паша гарнизонът извършва неколкократни излази и продължава съпротивата, въпреки провала на опита за деблокиране на Одрин в края на януари 1913 и двойното намаление на хлебните дажби за обсадените войници.[3] Капитулира на 13 март, след решителния пробив от българските войски в източния сектор на укрепленията.[4]

Падането на Одрин е краят на военната кариера на Шукри паша. След кратък престой като военнопленник в София той се завръща в Истанбул и се оттегля от активна служба.[1]

През 1998 в Одрин е открит мемориал, а две години по-късно – и музей в памет на Балканската война със статуя на Шукри паша.[5][6]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Wasti, Syed Tanvir. The 1912-1913 Balkan Wars and the Siege of Edirne. Middle Eastern Sudies, т. 40 (2004), №4, стр. 72-73 (посетен на 13 февруари 2013)
  2. Кьосев, Дино / Данаилов, Ламби. Илинденско-Преображенското въстание 1903—1968. София, Издателство на Националния съвет на Отечествения фронт, 1968, стр. 112-115 (посетен на 13 февруари 2013)
  3. Erickson, Edward. Defeat in Detail. The Ottoman Army in the Balkans 1912-1913. Greenwood Publishing Group, 2003, стр. 141-145, 275-277
  4. Марков, Георги. България в Балканския съюз срещу Османската империя, 1912-1913. София, издателство Наука и изкуство, 1989, стр. 320-323 (посетен на 13 февруари 2013)
  5. The Memorial of Şükrü Paşa. The Museum Of Balkan War
  6. Камелия Мирчева, Турско кафе, подсладено с българска история и още нещо (посетен на 13 февруари 2013)