Мехмед Шукри паша

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Мехмед Шукри паша
Mehmed Şükrü Paşa.jpg
Роден
Починал
1916 г. (59 г.)
Истанбул, Османска империя
Погребан Истанбул, Турция
Активен период от 1878 г.
Мехмед Шукри паша в Общомедия

Датите са по Юлианския календар (стар стил), освен ако не е указано иначе.

Мехмед Шукри паша (на турски: Mehmed Şükrü Paşa) е османски военачалник, ръководил отбраната на Одрин през Балканската война.

Мехмед Шукри постъпва на служба през 1879 година като лейтенант от артилерията. След период на обучение във Франция и служба в Германия се издига бързо в йерархията на османската армия, достигайки чин бригаден генерал на 36-годишна възраст (през 1893). Сам съдейства за израстването на други млади офицери, преподавайки математика и балистика във военната академия в Истанбул.[1]

През август 1903 Мехмед Шукри паша командва войските от Одринския вилает, които потушават с голяма жестокост въстанието на българите в Странджа.[2]

В края на септември 1912 – броени дни преди избухването на войната с Балканския съюз – Шукри паша е назначен за комендант на Одрин и разположения в града 60-хиляден корпус. Месец по-късно, в резултат от пораженията на Източната армия в сраженията при Лозенград и Бунархисар, крепостта е обкръжена от българите, подпомогнати впоследствие от сръбските си съюзници. Под командването на Шукри паша гарнизонът извършва неколкократни излази и продължава съпротивата, въпреки провала на опита за деблокиране на Одрин в края на януари 1913 и двойното намаление на хлебните дажби за обсадените войници.[3] Капитулира на 13 март, след решителния пробив от българските войски в източния сектор на укрепленията.[4]

Падането на Одрин е краят на военната кариера на Шукри паша. След кратък престой като военнопленник в София той се завръща в Истанбул и се оттегля от активна служба.[1]

През 1998 в Одрин е открит мемориал, а две години по-късно – и музей в памет на Балканската война със статуя на Шукри паша.[5][6]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Wasti, Syed Tanvir. The 1912-1913 Balkan Wars and the Siege of Edirne. Middle Eastern Sudies, т. 40 (2004), №4, стр. 72-73 (посетен на 13 февруари 2013)
  2. Кьосев, Дино / Данаилов, Ламби. Илинденско-Преображенското въстание 1903—1968. София, Издателство на Националния съвет на Отечествения фронт, 1968, стр. 112-115 (посетен на 13 февруари 2013)
  3. Erickson, Edward. Defeat in Detail. The Ottoman Army in the Balkans 1912-1913. Greenwood Publishing Group, 2003, стр. 141-145, 275-277
  4. Марков, Георги. България в Балканския съюз срещу Османската империя, 1912-1913. София, издателство Наука и изкуство, 1989, стр. 320-323 (посетен на 13 февруари 2013)
  5. The Memorial of Şükrü Paşa. The Museum Of Balkan War
  6. Камелия Мирчева, Турско кафе, подсладено с българска история и още нещо (посетен на 13 февруари 2013)