Никола Грозданов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Никола Грозданов
български офицер
Роден: 3 юли 1894 г.
Починал: 24 октомври 1976 г. (82 г.)

Никола Иванов Грозданов е български офицер, генерал-майор.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 3 юли 1894 г. в град Стара Загора в семейството на търговеца Иван Грозданов и Ана Чолакова. През 1912 г. завършва Мъжката гимназия „Иван Вазов“ в родни си град.[1] През 1915 г. завършва Военното училище в София, а през 1930 г. Военната академия. Военната му кариера започва през 1915 г. във осми артилерийски полк. През октомври 1928 г. е назначен за командир на първа конна батарея, а от 1932 г. служи в щаба на войската. На следващата година става преподавател по стратегия и тактика във Военното училище. От юни 1935 преподава същите предмети във Военната академия. От юни 1936 до юни 1938 е военно аташе в Букурещ. През 1938 г. е назначен за началник-щаб на 4 военноинспекционна област (четвърта българска армия във военно време).

През 1940 г. става командир на дванадесети пехотен балкански полк. На 1 март 1943 поема командването на двадесет и четвърта пехотна дивизия, а от 26 август същата година е командир на седма пехотна рилска дивизия. През декември е освободен от поста и е назначен за командир на двадесет и пета пехотна дивизия, а от 10 юни 1944 г. е командир на осма пехотна тунджанска дивизия. На 8 октомври 1944 г. е назначен за командир на Прикриващия фронт. На 28 ноември 1944 г. излиза в запас. През 1945 г. е осъден от втори областен състав на Народния съд в Стара Загора на 15 години затвор, от които година и половина в Старозагорския затвор, а 7 години прекарва в лагерите Росица (1946 – 1947), Куциян (1947 – 1948), Николаево (1948 – 1949) и Белене (1949 или 1950 – 1951). През 1954 г. е общ работник по жп линията Стара Загора – Тулово. По-късно работи върху колектора на канализацията до Станционната градина в Стара Загора[2]. Получава малка социална пенсия и се препитава като продавач на лотарийни билети срещу Универсалния магазин в Стара Загора.[3] До последните дни на живота си се води на отчет в Държавна сигурност.

Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

  • 25 август 1915 – подпоручик

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Динев, Ангел, Генерал-майор Никола Грозданов – последният войн на царя и отечеството в Стара Загора, Изд. Иван Сапунджиев-ЕООД, 2014

Бележки[редактиране | редактиране на кода]