Константин Соларов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Константин Соларов
български военен деец
Роден: 19 февруари 1881 г.
Починал: 16 август 1959 г. (78 г.)

Константин Константинов Соларов е български офицер (генерал от пехотата), командир на 5-та пехотна дивизия (1922 – 1923), 3-та армия (1927 – 1931) и на 1-ва армия (1931 – 1934).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Константин Соларов е роден на 19 февруари 1881 г. в Търново. През 1897 г. завършва търновската гимназия, а през 1901 Военното училище в София, като е произведен в чин подпоручик. През януари 1904 г. е произведен в чин поручик, а на 15 октомври 1908 г. в чин ротмистър. През 1910 г. завършва военната академия в Торино, Италия. Като подпоручик служи в Лейбгвардейския ескадрон. В края на 1920 г. е възстановена Военноисторическата комисия и за неин председател е назначен полковник Соларов. През 1927 г. генерал-лейтенант Константин Соларов е назначен за командващ на 3-та армия, а през 1931 г. - на 1-ва армия.

На 16 май 1934 г. е произведен в чин генерал от пехотата, като на същия ден си подава оставката и излиза в запаса. Отдава се на писателска дейност и става член на Съюза на учените и писателите.

Генерал от пехотата Константин Соларов умира на 16 август 1959 г. в София.

Семейство[редактиране | редактиране на кода]

Генерал Соларов е женен за дъщерята на академик Любомир Милетич - Злата Милетич. Братът на Соларов - Стефан е също офицер от българската армия и достига до чин полковник.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Соларов, К., Възпитание (общи понятия), София, 1938
  • Соларов, К., Психологически основи на войната част I, Военна библиотека, София
  • Соларов, К., Психологически основи на войната част II, Военна библиотека, София, 1942,

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Недев, С., Командването на българската войска през войните за национално обединение, София, 1993, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, стр. 168