Константин Соларов

Константин Соларов
български генерал
Злата Милетич-Соларова и Константин Соларов
Роден	19 февруари 1881 г. Търново, Княжество България
Починал	16 август 1959 г. София, Народна република България
Учил в	Национален военен университет
Военна служба
Звание	генерал
Семейство
Други роднини	Любомир Милетич (тъст)

"La Bulgarie et la question Macedonienne", 1919

„България и Македонският въпрос“, 1925

Константин Константинов Соларов е български офицер (генерал от пехотата), командир на 5^-а пехотна дивизия (1922 – 1923), 3^-та армия (1927 – 1931) и на 1^-ва армия (1931 – 1934).

Биография

Константин Соларов е роден на 19 февруари 1881 година в Търново. През 1897 година завършва търновската гимназия, а през 1901 година Военното училище в София, като е произведен в чин подпоручик. През януари 1904 година е произведен в чин поручик, а на 15 октомври 1908 годинав чин ротмистър. През 1910 година завършва военната академия в Торино, Италия. Като подпоручик служи в Лейбгвардейския ескадрон. В края на 1920 година е възстановена Военноисторическата комисия и за неин председател е назначен полковник Соларов. По-късно служи като адютант на 1^-ва конна дивизия, след което е командир на 6^-и конен полк. През 1927 година генерал-лейтенант Константин Соларов е назначен за началник на 3^-та военно-инспекционна област, а през 1931 година – на 1^-ва военно-инспекционна област.

На 16 май 1934 година е произведен в чин генерал от пехотата, като на същия ден си подава оставката и е уволнен от служба. Отдава се на писателска дейност и става член на Съюза на учените и писателите.

Генерал от пехотата Константин Соларов умира на 16 август 1959 година в София.

Семейство

Генерал Соларов е женен за дъщерята на академик Любомир Милетич – Злата Милетич (1886 – 1965) и има 3 деца. Братът на Соларов – Стефан е също офицер от българската армия и достига до чин полковник. Синът на генерала инж. Любен Соларов също е военен – поручик.

Военни звания

• Подпоручик (1901)
• Поручик (1904)
• Капитан (15 октомври 1908)
• Майор (5 август 1913)
• Подполковник (16 март 1917)
• Полковник (2 ноември 1919)
• Генерал-майор (6 май 1926)
• Генерал-лейтенант (15 май 1930)
• Генерал от пехотата (16 май 1934)

Библиография

• Соларов, К. Възпитание (общи понятия), София, 1938
• Соларов, К. Психологически основи на войната част I, Военна библиотека, София
• Соларов, К. Психологически основи на войната част II, Военна библиотека, София, 1942
• Соларов, К. България и македонският въпрос. Причините на Балканските войни. София, 1925
• Соларов, К. Балканският съюз и Освободителните войни през 1912 и 1913 г., София, 1926

Източници

• Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 5 и 6. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 221.

Недев, С., Командването на българската войска през войните за национално обединение, София, 1993, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, стр. 168