Направо към съдържанието

Георги Манов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други личности с името Георги Манов.

Георги Манов
български генерал
ВойниСръбско-българска война
Балканска война
Междусъюзническа война
Първа световна война
ОбразованиеНационален военен университет

Дата и място на раждане
Дата и място на смърт
неизв.

Георги Манов Манов е български офицер, генерал-майор, участник Сръбско-българската (1885), командир на 5 артилерийски полк и началник на артилерия на 4-та пехотна преславска дивизия през Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913), командир на 4-та артилерийска бригада и началник на артилерията на 1-ва армия през Първата световна война (1915 – 1918).

Георги Манов е роден на 1 април 1863 г. в Пирот. На 5 септември 1883 г. постъпва на военна служба, на 30 август 1885 г. завършва Военното на Негово Княжеско Височество училище, произведен е в чин подпоручик и зачислен в артилерията. През 1887 е произведен в чин поручик, през 1890 в чин капитан и през 1895 в чин майор. През 1900 г. служи като командир на батарея в 3–и артилерийски полк.

През 1904 г. е произведен в чин подполковник, служи в 4–и артилерийски полк като председател на домакинския комитет (1909), помощник-командир на 4–и артилерийски полк (1911). На 21 февруари 1912 г. е произведен в чин полковник. На 8 март 1912 е назначен за командир на 5 артилерийски полк.

Полковник Манов взема участие в Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913) като командир на 5 артилерийски полк и началник на артилерия на 4-та пехотна преславска дивизия. На 16 септември 1915 е назначен за командир на 4-та артилерийска бригада. По време на Първата световна война (1915 – 1918) е командир на 4-та артилерийска бригада и началник на артилерията на 1-ва армия. През 1918 г. е произведен в чин генерал-майор. През 1918 г. е награден с Царски орден „Св. Александър“ III степен с мечове по средата „за бойни отличия и заслуги във войната“. Наградата е утвърдена със заповед № 355 от 1921 г.[1] На 9 август 1919 г. е уволнен от служба.

  • Военен орден „За храброст“ III степен 2 клас
  • Царски орден „Св. Александър“ III степен с мечове по средата (1918)
  • Царски орден „Св. Александър“ V степен без мечове
  • Народен орден „За военна заслуга“ III степен
  • Народен орден „За военна заслуга“ V степен на обикновена лента
  1. ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 452, л. 157; ф. 1, оп. 4, а.е. 2, л. 236 – 237