Четвърта артилерийска бригада
Тази статия е за бригадата от Първата световна война. За бригадата в периода (1998 – 2008) вижте Четвърта артилерийска бригада (1998 – 2008).
| Четвърта артилерийска бригада | |
 | |
| Информация | |
|---|---|
| Активна | 1915 – 1918 |
| Държава | България |
| Тип | Артилерийска бригада |
Четвърта артилерийска бригада е българска артилерийска бригада формирана през 1915 година и взела участие в Първата световна война (1915 – 1918).
История[редактиране | редактиране на кода]
Четвърта артилерийска бригада е формирана на 11 септември 1915 г., като в състава ѝ влизат 5-и и 15-и артилерийски полкове, 2-ри тежък артилерийски полк, 4-то нескорострелно отделение и други части.[1] През Първата световна война (1915 – 1918) бригадата влиза в състава на 4-та пехотна преславска дивизия. За командир на бригадата е избран полковник Георги Манов.[2]
При намесата на България във войната щаба на бригадата разполага със следния числен състав, добитък и обоз:[2]
| Числен състав | Добитък | Обоз |
|---|---|---|
| Офицери: 2 Подофицери и войници: 16 |
Коне: 10 | Обикновени коли: 1 Товарни коли: 2 |
Четвърта артилерийска бригада е демобилизирана на 14 октомври 1918 г.[2]
Командири[редактиране | редактиране на кода]
Званията са към датата на заемане на длъжността.
| № | звание | име | дати |
|---|---|---|---|
| 1. | Полковник | Георги Манов | Първа световна война |
| 2. | Подполковник | Стефан Стайчев | Първа световна война |
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Тодоров, Т., Евтимов, Т., с. 154
- ↑ а б в Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Тодоров, Т., Ефтимов, Т. Пътеводител на архивните фондове 1877 – 1944 г. Т. 1. София, Военно издателство, 1976.
- Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.
