Стефан Стайчев

Тази статия е за българския офицер. За българския режисьор вижте Стефан Стайчев (режисьор).

---

Стефан Стайчев
български офицер от артилерията
Роден	25 август 1868 г. Ески Джумая, Османска империя
Починал	5 ноември 1927 г.
Учил в	Национален военен университет
Награди	Военен орден „За храброст“ „За заслуга“ „Свети Александър“

Стефан Димитров Стайчев е български офицер, полковник от артилерията, началник на отделение в 5^-и артилерийски полк през Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913), командир на 5^-и артилерийски полк и на 4^-та артилерийска бригада през Първата световна война (1915 – 1918).

Биография

Стефан Стайчев е роден на 25 август 1868 г. в Ески Джумая (дн. Търговище), Османска империя. През 1887 г. завършва в 9^-и випуск на Военното на Негово Княжеско Височество училище, на 7 ноември е произведен в чин подпоручик и зачислен в артилерията. На 7 ноември 1890 г. е произведен в чин поручик, а на 2 август 1895 в чин капитан. През 1900 г. капитан Стайчев служи като командир на батарея от 5^-и артилерийски полк. На 27 септември 1904 е произведен в чин майор, през 1911 служи в 9^-и артилерийски полк, а на 22 септември 1912 е произведен в чин подполковник.

По време на Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913) подполковник Стайчев е началник на отделение в 5^-и артилерийски полк. В началото на 1915 г. е помощник-командир на 5^-и артилерийски полк.

През Първата световна война (1915 – 1918) подполковник Стефан Стайчев е командир на 5^-и артилерийски полк, за която служба съгласно заповед № 679 по Действащата армия е награден с Военен орден „За храброст“ III степен, 2 клас, която награда е потвърдена съгласно заповед № 355 по Министерството на войната. Командва също така и 4^-та артилерийска бригада, като през 1916 г. е произведен в чин полковник.

Полковник Стефан Стайчев е уволнен от служба на 16 ноември 1918 година. Умира на 5 ноември 1927 г.

Военни звания

• Подпоручик (7 ноември 1887)
• Поручик (7 ноември 1890)
• Капитан (2 август 1895)
• Майор (27 септември 1904)
• Подполковник (22 септември 1912)
• Полковник (1916)

Образование

• Военно на Негово Княжеско Височество училище (до 1887)

Награди

• Военен орден „За храброст“ IV степен, 2 клас
• Военен орден „За храброст“ III степен, 2 клас (1918/1921)
• Орден „Св. Александър“ IV степен с мечове по средата
• Народен орден „За военна заслуга“ на обикновена лента
• Орден „За заслуга“ на обикновена лента

Източници

• Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 5 и 6. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 233, 234.
• Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.