Васил Делов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Васил Делов
Генерал-майор
Портретна снимка в Пазарджик, 1911 г. Източник: ДА „Архиви“
Портретна снимка в Пазарджик, 1911 г. Източник: ДА „Архиви“
Информация
Служба 18791919
Служил на Flag of Bulgaria.svg България
Командвания 22-и пехотен Тракийски полк, 9- пехотен Пловдивски полк, 3-и пехотен Бдински полк, 2-а бригада от 6-а пехотна Бдинска дивизия, 2-а бригада от 2-а пехотна Тракийска дивизия, Хасковски отряд, Западнородопски отряд, 11-а пехотна Сборна дивизия
Битки Освобождаването на Кърджали, Обсада на Одрин (1912-1913), Битка за Кресненския пролом

Роден
Починал
16 ноември 1938 г. (76 г.)

Васил Петров Делов е български офицер, генерал-майор. Военен деец.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Васил Делов е роден на 25 декември 1861 г. в град Котел. Семейството по бащина линия е от рода на Георги Раковски. Майката е сестра на Гаврил Кръстевич. Начално образование получава в родния си град. Завършва Априловската гимназия (Габрово).

По време на Руско-турската война (1877-1878) е в град Тулча. Тук се подготвя за следване в Русия при Сава Доброплодни. Овладява френски, немски и руски език. Секретар на Тулчанската българска община (1878).

През 1879 г. завършва с първия випуск на Военното училище в София. Действителна военна служба започва във 20-а пеша Варненска дружина (1879). Включва се активно в строителството на Българската армия. Издава „Редовите войници в пехотата“, която е първото ръководство за обучение в Българската армия. Последват „Ръководство за подофицери при изучаване на разсипния строй“, „Окопи за пехота с рисунки“, „Ръководство за офицери при обучението по фехтовка“, „Таблица за бой с нож с рисунки“, „За дисциплинарните наказания и гимнастиката“. Награден е с Орден „За заслуга“.

През Сръбско-българската война (1885) е командир на 2-ра дружина от 8-ми пехотен Приморски полк. В боя при Цариброд на 11 и 12 ноември командва участъка на връх Бабина глава. Под силния обстрел на противника, заел насрещния Нешков връх, решава да го атакува, въпреки разпореждането на главното командване да се изчакат подкрепления. В резултат на атаката върхът е превзет, а сръбската армия е принудена да се оттегли към Пирот.[1] Награден е с Орден „За храброст“ IV степен.

След войната е командир на 22-и пехотен Тракийски полк (1892), 9-и пехотен Пловдивски полк (1893). Полковник от 1896 г. Служи във Видинския гарнизон като командир 3-и пехотен Бдински полк. Командир на 2-а бригада от 6-а, а след това и от 2-а пехотна дивизия (1901 – 1912).

През Балканска война (1912 – 1913) е началник на Хасковския отряд. В битката при Кърджали изтласква турците на юг от река Арда и осигурява тила на 2-ра Българска армия при Одрин. След това е назначен за началник на 11-та пехотна Сборна дивизия. През март 1913 г., като началник на Южния отдел на Източния сектор участва в обсадата и щурма на Одринската крепост. Повишен е във военно звание генерал-майор.

В началото на Междусъюзническата война командва 11-та пехотна дивизия, а към края ѝ, в Кресненското сражение, е начело на Западнородопския отряд.

По време на Първата световна война е генерал за поръчки в Министерството на войната и началник на Втора дивизионна област (1918). Излиза в оставка през 1919 г. Установява се със семейството си в Пловдив. Ген.-майор Васил Делов умира в Пловдив през 1938 г.

Пишейки спомените си през 1936 г. Делов отбелязва:

За забелязване е един важен пропуск, че през Балканската война 1912/1913 г. и през Европейската война, при окупиране Македония от нашите войски, Македония трябваше да се провъзгласи за автономия и никой не можеше да се противопостави на това. През 1913 г. обявяването от нас на Съюзническата война по внушение на Австрия, за да се разтури Балканския съюз, беше една голяма грешка, защото против нас се обявиха: Турция, която окупира Тракия и Одрин, Румъния, Сърбия, Гърция и Черна гора.

В град Кърджали е изграден негов бюст-паметник.

Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

  • подпоручик (1879)
  • поручик (1882)
  • капитан (1885)
  • майор (1889)
  • подполковник (1892)
  • полковник (1896)
  • генерал-майор (1913)

Награди[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. История на Сръбско-българската война, стр. 579, 584, 586-589
  2. Указ № 436 от 20 декември 2012 г. Обн. ДВ. бр.2 от 8 януари 2013 г.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Недев, С., Командването на българската войска през войните за национално обединение, София, 1993, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, стр. 95
  • История на Сръбско-българската война 1885 г.. София, Държавна печатница, 1925.