Бой при Цариброд (11-12 ноември 1885)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Бой при Цариброд
Снимка на паметника на връх Бабина глава над Цариброд
Снимка на паметника на връх Бабина глава над Цариброд
Информация

Боят при Цариброд от 11 – 12 ноември 1885 година (23 – 24 ноември по нов стил), по време на Сръбско-българската война, е сред боевете в хода на българската контраофанзива след битката при Сливница. В него сръбската Нишавска армия търпи поражение и е принудена да се изтегли окончателно от териториите на Княжество България.

Ход на военните действия[редактиране | редактиране на кода]

Ден след победата си при Драгоман българският Преден отряд (13 дружини, 4 батареи и 5 ескадрона под общото командване на подполковник Данаил Николаев) настъпва към Цариброд във формация от четири колони и резерв. Късно след пладне на 11 ноември, докато трите основни колони напредват от Драгоманския проход и височините на север и юг, лявата обходна колона начело с капитан Радко Димитриев атакува и завзема връх Бабина глава над Цариброд. Същевременно дясната и средната колона овладяват Остри връх. В тези стълкновения сръбската Дунавска дивизия е отблъсната към главните сили на нишавската армия, разположени за отбрана по възвишенията около Планиница, Нешков връх и Джурджева глава.

След временно затишие за подреждане на войските на следващия ден следобед българите атакуват отново. Боят се води основно около Нешков връх. Върхът, отбраняван от сръбския 12-и Шумадийски полк, е превзет след щикова атака от части на 6-и Търновски и 8-и Приморски полк, предвождани от капитан Васил Делов. Този успех на българите принуждава цялата сръбска армия да се изтегли през границата и да се съсредоточи за отбрана на Пирот.[1]

Резултат[редактиране | редактиране на кода]

С оглед на сравнително тясното пространство, продължителността (2 ½ часа) и броя на жертвите боят за Нешков връх е сред най-кръвопролитните в цялата война. В него българите губят 250 души (в това число 58 убити), а сърбите – 575 (100 убити, 300 ранени, останалите са пленени).[2]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Кратка история на сръбско-българската война през 1885 година. Военноисторически сборник, 2006, кн. 1 – 2, стр. 114 – 117;
    История на сръбско-българската война, стр. 586 – 589
  2. История на сръбско-българската война, стр. 591 – 592

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • История на Сръбско-българската война 1885 г.. София, Държавна печатница, 1925.
     Портал „Военна история на България“         Портал „Военна история на България