Боню Гочев

    Добавяне на препратки
    от Уикипедия, свободната енциклопедия
    Боню Гочев
    български генерал
    Битки/войниПърва световна война
    Втора световна война
    ОбразованиеНационален военен университет
    Дата и място на раждане
    Дата и място на смърт
    30 март 1955 г. (59 г.)

    Боню Бонев Гочев е български офицер, генерал-майор.

    Биография[редактиране | редактиране на кода]

    Боню Гочев е роден на 4 юли 1895 година в град Стара Загора, Княжество България. Завършва гимназия в родния си град. През 1915 година завършва Военното на Негово Величество училище и на 25 август е произведен в чин подпоручик. Служи в 8-и артилерийски полк. От 1922 до 1923 година учи в Математическия факултет на Софийския университет. В периода 1923 – 1928 година учи в Политехническия университет в Берлин. През 1928 г. е назначен на служба в 6-и артилерийски полк. През 1929 година изкарва щабофицерски курсове в София. През 1929 година работи в Държавната военна фабрика. От 1931 година е в артилерийската инспекция, а от 1935 в щаба на армията, като през 1933 година завършва Военната академия в София.

    През 1937 г. подполковник Гочев на назначен на служба в Оръжейната инспекция, на 3 октомври 1938 г. е произведен в чин полковник и през 1940 г. става началник на Военната фабрика в Сопот. От 1944 година е началник на отдел „Доставки и поддържане“, излиза в запас през същата година. Има два ордена „За храброст“ I и II клас и орден „Св. Александър“. Написва труд, озаглавен „Моторизацията“. След идването на комунистите на власт е репресиран. През 1949 година е вкаран в лагера Богданов дол, а между 1950 и 1954 е в лагера Белене[1]. През 1951 г. Държавна сигурност го взима на активна разработка под псевдоним „Лакей“ поради това, че говори срещу комунистите.[2]

    Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

    Бележки[редактиране | редактиране на кода]

    1. ↑ Кратка биография на сайта Бойна слава[неработеща препратка]
    2. ↑ Държавна сигурност и офицерите от БНА (1944 – 1960 г.), Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, 2014, с.951 – 2

    Източници[редактиране | редактиране на кода]

    • Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г.. Т. 1 и 2. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 207.
    Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Боню_Гочев&oldid=11673701“.