Боню Гочев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Боню Гочев
български генерал
Роден: 4 юли 1895 г.
Починал: 30 март 1955 г. (59 г.)

Боню Бонев Гочев е български офицер, генерал-майор.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 4 юли 1895 година в град Стара Загора. Завършва гимназия в родния си град. През 1915 година завършва Военното училище в София. От 1922 до 1923 година учи в Математическия факултет на Софийския университет. В периода 1923-1928 година учи в Политехническия университет в Берлин. През 1929 година изкарва щабофицерски курсове в София. През 1933 година завършва Военната академия в София. Военната му кариера стартира през Първата световна война в осми артилерийски полк. През 1929 година работи в Държавната военна фабрика. От 1931 година е в артилерийската инспекция, а от 1935 в щаба на армията. През 1940 година е назначен за началник на Държавната военна фабрика в Сопот. От 1944 година е началник на отдел „Доставки и поддържане“, излиза в запас през същата година. Има два ордена „За храброст“ I и II клас и орден „Св. Александър“. Написва труд, озаглавен „Моторизацията“. След идването на комунистите на власт е репресиран. През 1949 година е вкаран в лагера Богданов дол, а между 1950 и 1954 е в лагера Белене[1].

Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]