Боню Гочев
Боню Гочев | |
---|---|
български генерал | |
Битки/войни | Първа световна война Втора световна война |
Образование | Национален военен университет |
Дата и място на раждане | |
Дата и място на смърт |
Боню Бонев Гочев е български офицер, генерал-майор.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Боню Гочев е роден на 4 юли 1895 година в град Стара Загора, Княжество България. Завършва гимназия в родния си град. През 1915 година завършва Военното на Негово Величество училище и на 25 август е произведен в чин подпоручик. Служи в 8-и артилерийски полк. От 1922 до 1923 година учи в Математическия факултет на Софийския университет. В периода 1923 – 1928 година учи в Политехническия университет в Берлин. През 1928 г. е назначен на служба в 6-и артилерийски полк. През 1929 година изкарва щабофицерски курсове в София. През 1929 година работи в Държавната военна фабрика. От 1931 година е в артилерийската инспекция, а от 1935 в щаба на армията, като през 1933 година завършва Военната академия в София.
През 1937 г. подполковник Гочев на назначен на служба в Оръжейната инспекция, на 3 октомври 1938 г. е произведен в чин полковник и през 1940 г. става началник на Военната фабрика в Сопот. От 1944 година е началник на отдел „Доставки и поддържане“, излиза в запас през същата година. Има два ордена „За храброст“ I и II клас и орден „Св. Александър“. Написва труд, озаглавен „Моторизацията“. След идването на комунистите на власт е репресиран. През 1949 година е вкаран в лагера Богданов дол, а между 1950 и 1954 е в лагера Белене[1]. През 1951 г. Държавна сигурност го взима на активна разработка под псевдоним „Лакей“ поради това, че говори срещу комунистите.[2]
Военни звания[редактиране | редактиране на кода]
- Подпоручик (25 август 1915)
- Поручик (30 май 1917)
- Капитан (1 май 1920)
- Майор (15 май 1930)
- Подполковник (26 август 1934)
- Полковник (3 октомври 1938)
- Генерал-майор (6 май 1942)
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Кратка биография на сайта Бойна слава[неработеща препратка]
- ↑ Държавна сигурност и офицерите от БНА (1944 – 1960 г.), Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, 2014, с.951 – 2
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г.. Т. 1 и 2. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 207.
- Генерал-майори от Царство България
- Тридесет и пети випуск на Националния военен университет „Васил Левски“
- Носители на орден „За храброст“ IV степен
- Родени в Стара Загора
- Лагеристи в Белене
- Лагеристи в Богданов дол
- Репресирани от комунистическия режим в България
- Български военни дейци от Първата световна война
- Български военни дейци от Втората световна война
- Носители на орден „Свети Александър“
- Починали в София