Христо Драндаревски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Христо Драндаревски
български генерал
Битки/войни Сръбско-българска война
Образование Национален военен университет

Дата и място на раждане

Христо Попкостов Драндаревски (Христофор Константинов Драндаревски) български офицер, генерал-майор, командир на 3-та пехотна бригада.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Христо Драндаревски е роден през 1855 г. в Троян. Получава военното си образование в Одеса. Служил е в Ямбол, Пловдив, Варна и Русе. В Русе в продължение на 26 години е бил началник на Пета пехотна дунавска дивизия и трета пехотна бригада. Бил е осъждан на смърт, като сподвижник на Васил Левски, но помилван с помощта на влиятелни негови близки. Взимал е участие в сръбско-турската и в сръбско-българската война.[1] През 1885 г. е командир на ямболската пеша дружина от Източнорумелийската милиция. Излиза в запас през 1906 г.

Генерал-майор Христо Драндаревски умира на 27 октомври 1921 година.

Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

Награди[редактиране | редактиране на кода]

През време на службата си е награждаван с множество наши и чуждестранни ордени:[1]

  • Народен орден за военна заслуга I степен със звезда
  • Царски орден „Свети Александър“ II и III степен
  • Орден за 20-годишна отлична служба
  • Медал за възшествието на Княз Фердинанд
  • Сребърен медал за участие в Сръбско-българската война 1885 г.
  • От сръбския крал – с Таковския орден II степен
  • От румънския крал – с ордена Корона I степен

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г.. Т. 1 и 2. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 290.