Михаил Георгиев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия е за българския военен. За българския строител вижте Михаил Георгиев (строител).

Михаил Георгиев
Български пианист
Битки/войниБалканска война
Междусъюзническа война
Първа световна война
ОбразованиеНационален военен университет

Дата и място на раждане
Дата и място на смърт
1923 г. (57 г.)

Михаил Георгиев Георгиев е български офицер, генерал-майор, участник в Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913), началник на Военно-съдебната част на 1-ва армия през Първата световна война (1915 – 1918).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Михаил Георгиев е роден на 6 февруари 1865 г. в Търново, Османска империя. През 1889 г. завършва в 11 випуск на Военното на Негово Княжеско Височество училище и на 18 май е произведен чин подпоручик. На 2 август 1892 е произведен в чин поручик. През 1899 г. е произведен в чин капитан. На 2 август 1905 г. е произведен в чин майор. На 5 април е произведен в чин подполковник.

Взема участие в Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913). На 2 август 1915 г. е произведен в чин полковник.

По време на Първата световна война (1915 – 1918) полковник Георгиев е началник на Военно-съдебната част на 1-ва армия, за която служба съгласно заповед № 679 от 1917 г. „за бойни отличия и заслуги във войната“ е награден с Народен орден „За военна заслуга“, III степен, без военно отличие[1]. През 1919 г. е уволнен от служба.

По време на военната си кариера служи в 18 пехотен етърски полк, като адютант на военния министър, в главното интендантство и като началник на жандармерията. Генерал-майор Михаил Георгиев умира през 1923 година в София.[2]

Семейство[редактиране | редактиране на кода]

Михаил Георгиев е женен и има 1 дете.

Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

Награди[редактиране | редактиране на кода]

Образование[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 1 и 2. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 187.