Направо към съдържанието

Десета пехотна беломорска дивизия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Десета пехотна беломорска дивизия
Помощник-командирите от 10-а пехотна родопска дивизия с генерал-лейтенант Фердинанд Козовски, 1945 г.
Помощник-командирите от 10-а пехотна родопска дивизия с генерал-лейтенант Фердинанд Козовски, 1945 г.
Информация
Активна20 септември 1912 – 1945
ДържаваБългария

Десета пехотна беломорска дивизия е българска военна част.

Историята на дивизията започва на 20 септември 1912 година, когато във връзка с мобилизацията на войската във връзка с избухването на Балканска война (1912 – 1913) е формирана Десета сборна дивизия.

Балканска война (1912 – 1913)

[редактиране | редактиране на кода]

По време на Балканската война (1912 – 1913) дивизията е част от 1-ва армия и има следното командване и състав:[1]

Командване и състав

[редактиране | редактиране на кода]

Щаб на дивизията

Части

Първа световна война (1915 – 1918)

[редактиране | редактиране на кода]

На 10 август 1915 г. дивизията се формира под името 10-а беломорска дивизия в състав: 37, 38, 39 и 40 пехотни полкове, 10-и артилерийски полк, 10-а пионерна дружина. [2] През Първата световна война (1915 – 1918) дивизията отбранява беломорския бряг и е подчинена непосредствено на военното министерство – щаба на армията.[3] В началото на войната е съсредоточена в Ксанти, Пашмакли, Дедеагач и Гюмюрджина.[4]

Дивизията е разформирана през 1920 година.

Втора световна война (1941 – 1945)

[редактиране | редактиране на кода]

В началото на Втората световна война (1941 – 1945) дивизията е в състава на командваната генерал-лейтенант Марков Втора българска армия на която щабът на войската заповядва да навлезе в 8.00 ч. на 20 април 1941 г. в Беломорието и да и започне овладяването му. На 27 април 1941 г. дивизията заема Ксанти и Гюмюрджина. При провеждането на операцията дивизия е в състав 10-и, 44-ти и 47-и пехотен полк, който сменя частите на 2 гранична бригада и заема района между р. Струма и линията с. Арда, Дипотами, с. Потомаки, с. Амисинон, Сидироптера, р. Места. В района на дивизията се включва о. Тасос. Щабът, управлението на службите на дивизията и щабните подразделения се разполагат в Драма. Десета пехотна дивизия организира отбраната на морския бряг в заетия от нея участък между реките Струма и Места, а също така и на о. Тасос. Непосредствената отбрана на брега дивизията организира с 44-ти пехотен полк, като оборудва три участъка за отбрана, от З май 1941 г. 11-а пехотна дивизия започва съсредоточаването си на юг, за да смени 10-а пехотна дивизия и заеме източната част от Беломорието.[5]

През годините дивизията носи различни имена според претърпените реорганизации:

  • Десета сборна дивизия (12 септември 1912 – 1913)
  • Десета беломорска дивизия (10 август 1915 – 1920)
  • Десета родопска дивизия (1939 – 6 март 1946)
  • Десета родопска дивизия (20 юли 1949 – май 1950)

Званията са към датата на заемане на длъжността.

звание име дати
1. Генерал-майор Стою Брадистилов от 20 септември 1912
2. Полковник Васил Делов до 1914
3. Полковник Иван Колев октомври 1914 – 23 март 1916
4. Полковник Иван Петров
5. Полковник Христо Бурмов април 1916 – 20 май 1917
? Полковник Иван Пашинов 1917 – 1918
? Полковник Александър Давидов
? Генерал-майор Иван Шкойнов
? Подполковник Васил Бойдев от 2 май 1933
? Полковник Георги Йорданов 1939 – 1940
? Полковник Константин Стоянов 1940 – 1942
? Полковник Ничо Георгиев 1942 – 1944
? Полковник Борис Харизанов 1944
? Полковник Иван Хубенов от 15 декември 1944
? Генерал-майор Христо Бенов 1945
  1. Войната между България и Турция 1912 – 1913, том 2, стр. 645
  2. Недев, С., Командването на българската войска през войните за национално обединение, София, 1993, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, стр. 190/191
  3. Крапчански, В. и др. Кратък обзор на бойния състав, организацията, попълването и мобилизацията на българската армия от 1878 до 1944 г., София, 1961, Държавно военно издателство, стр. 201
  4. Атанасов, Щ. и др. Българското военно изкуство през капитализма, София, 1959, Държавно военно издателство при МНО, стр. 263
  5. [Димитър Йончев, България и Беломорието – октомври 1940 – септември 1944 г., Военнополитически аспекти, Гл. 2 Възвръщане на Беломорието към България, изд. Дирум, София 1993]

Използвана литература

[редактиране | редактиране на кода]
  • Колектив при Щаба на армията, „Войната между България и Турция 1912 – 1913 Том II – Лозенградската операция“, София, 1928, Държавна печатница