Атанас Петров (офицер)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Атанас Петров.

Атанас Петров
Звание Генерал-майор
Години на служба 1886 – 1918
Род войски Пехота
Командвания 52-ри пехотен полк
4 пехотна дивизия
Битки/войни Балканска война
Междусъюзническа война
Първа световна война
Награди Военен орден „За храброст“
За военна заслуга
Свети Александър

Роден
Починал
неизв.

Атанас Петров Петров е български офицер, генерал-майор от пехотата, командир на 2-ра бригада от 10 пехотна сборна дивизия през Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913), командир на 52-ри пехотен полк по време на Първата световна война (1915 – 1918).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Атанас Петров е роден на 7 април 1865 г. в Котел, Османска империя. На 8 октомври 1886 г. постъпва във Военното на Негово Княжеско Височество училище, завършва с 9 випуск, на 8 ноември 1887 г. е произведен в чин подпоручик и зачислен в 11 пехотен сливенски полк. На 7 ноември 1890 г. е произведен в чин поручик, а през 1898 е назначен за командир на рота от полка. През 1897 г. е произведен в чин капитан, на 31 декември 1906 г. в чин майор, а на 22 септември 1912 г. в чин подполковник. В периода от производството си в чин до 1912 г. служи като адютант на 1-ва бригада от 2-ра пехотна тракийска дивизия, в Главното интендантство и като помощник-командир на 35 пехотен врачански полк.

Подполковник Атанас Петров взема участие в Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913) като командир на 2-ра бригада от 10 пехотна сборна дивизия. През Първата световна война (1915 – 1918) е командир на 52-ри пехотен полк, за която служба съгласно заповед № 679 от 1917 г. е награден с Военен орден „За храброст“ IV степен, 2 клас.[1], след което съгласно заповед № 355 от 1921 г. е награден с Народен орден „За военна заслуга“ III степен с военно отличие.[2] През 1916 г. е произведен в чин полковник. Служи като командир на 4-та пехотна преславска дивизия и към Главното тилово управление. На 31 октомври 1918 г. е уволнен от служба. На 31 декември 1935 г. е произведен чин генерал-майор.

През 1939 г. о. з. генерал Атанас Петров предоставя 264 хил. лв. за образуване при Министерството на народното просвещение (МНП) на фонд на негово име и на името на покойната му съпруга Мария за подпомагане на бедни деца, включително и такива от рода му, „но непременно ученолюбиви и даровити, обещаващи да бъдат полезни граждани на своето Отечество“. Към 1 януари 1948 г. фондът разполага с 468 хил. лв., като същата година е ликвидиран с вливането на фонд „Завещатели и дарители“ при МНП в държавния бюджет.[3]

Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

Награди[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Военна история на България“         Портал „Военна история на България