Иван Пенев (офицер)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Иван Пенев
български офицер
Звание Полковник
Години на служба 1878 – 1903
1912 – 1913
Командвания Отделна бригада
Битки/войни Сръбско-българска война
Междусъюзническа война

Роден
Починал

Иван Петров Пенев е български офицер, полковник от пехотата, офицер от Казанлъшка № 5 пеша дружина и адютант на щаба на Задбалканския корпус през Сръбско-българската война (1888), интендант на 1-ва армия през Балканската война (1912 – 1913), командир на Отделната бригада между двете войни.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Иван Пенев е роден на 6 декември 1859 г. в Казанлък, Османска империя. На 12 декември 1878 г. постъпва във Софийското военно училище. На 10 май 1879 г. завършилия курса по 2-ри разряд Иван Пенев е произведен в чин прапоршчик.[1] По-късно като роден в Южна България е назначен за на служба като ковчежник на Ескизагорска № 6 пеша дружина от Източнорумелийската милиция.[2] На 9 юли 1881 г. е произведен в чин поручик. Във връзка с мобилизацията и защита на съединението на 7 септември 1885 г. е приведен в Казанлъшка № 5 пеша дружина.[3] На 9 септември 1885 г. е произведен чин капитан. На 4 ноември 1885 г. е назначен за адютант на щаба на Задбалканския корпус.[4] По-късно е адютант на Западния корпус, на която служба е до края на войната.[5]

На 23 април 1887 г. е произведен в чин майор, а през 1892 в чин подполковник. На 22 февруари 1893 г. е назначен за командир на 13 пехотен рилски полк, на която служба е до 12 януари 1903 г., което го прави най-дълго заемалият длъжността командир на полка.[6] На 27 януари 1903 г. е уволнен от служба. През 1906 г. е произведен в чин полковник. По време на военната си кариера служи в 16 пехотен ловчански полк и в Министерството на войната.

През Балканската война (1912 – 1913) е интендант на 1-ва армия. На 19 май 1913 г. при създаване на Отделната бригада е назначен за неин командир. На 30 май 1913 година в 65 пехотен полк, който е част от бригадата избухва т.н. Белоградчишки бунт, при който войници и подофицери умъртвяват командира на 2-ра дружина от полка капитан Симеон Вакъвчиев. Полковник Пенев разследва инцидента, но не открива виновниците. На следващият ден в 11 часа по обяд, поради „голямото огорчение“ от тези събития полковник Пенев се самоубива.[7]

Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

Образование[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Никифоров, Никифор, Иванов, Никола, Кутинчев, Васил. Първи випускъ на Софисйкото военно училище. По случай 50-годишнината отъ производството му. (1879 – 1929). 57. София, Печатница на Армейския-военно издателски фондъ, 1929. с. 68. (Документ: Приказъ по Военному управлениію Болгарии № 40, Г. София, Мая 10 дня, 1878 года.)
  2. Никифоров, Никифор, Иванов, Никола, Кутинчев, Васил. Първи випускъ на Софисйкото военно училище. По случай 50-годишнината отъ производството му. (1879 – 1929). 57. София, Печатница на Армейския-военно издателски фондъ, 1929. с. 85.
  3. Христов, с. 27
  4. Христов, с. 133
  5. Христов, с. 175
  6. Димитров, Тодор. Железният полк – тринадесети пехотен рилски (1886 – 1945 г.). Кюстендил, Регионален исторически музей – Кюстендил, 2009. ISBN 978-954-8191-1703. с. 31.
  7. Арнаудова-Митева, Петранка. Бригадният командир. Издателство на Отечествения фронт, 1986. с. 94. (на български)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Военна история на България“         Портал „Военна история на България