Гено Генов (генерал-полковник)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Гено Генов.

Гено Генов
български генерал-полковник
Роден: 21 април 1920 г. (99 г.)
Народен представител в:
IV НС   VI НС   VII НС   [1]

Гено Стойков Генов е български партизанин, офицер, генерал-полковник.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 21 април 1920 година в пловдивското село Брезово, днес град. През 1939 година става член на БКП. Става партизанин в Средногорска партизанска бригада „Христо Ботев“. От 1943 до 1944 година е член на щаба на Втора Пловдивска въстаническа оперативна зона. След 9 септември влиза в българската армия и стига чин генерал-лейтенант[2]. Бил е началник на Военната академия „Г.С.Раковски“ в края на 60-те. Работил е в инспектората на министъра на народната отбрана. Има научно звание „доцент“.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Народни представители в Седмо народно събрание на Народна република България, ДПК „Димитър Благоев“, 1977, с. 126
  2. Пътеводител по мемоарните документи за БКП, ЦДА, Главно управление на архивите при Министерският съвет, стр. 97