Гено Генов (генерал-полковник)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други личности с името Гено Генов.

Гено Генов
български генерал-полковник
Роден
21 април 1920 година (102 г.)
Народен представител в:
IV НС   VI НС   VII НС   [1]

Гено Стойков Генов (Ватагин) е български партизанин, офицер, генерал-полковник.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 21 април 1920 година в пловдивското село Брезово, днес град. Има завършен 8 клас. От 1937 г. е член на РМС, а от 1939 година и на БКП. Между септември 1934 и февруари 1935 г. е чирак в шивашка работилница в село Брезово. В периода февруари 1935-септември 1939 г. е шивашки работник в Пловдив. През декември 1939 г. изкарва военна служба във втора трудова дружина в Пловдив до септември 1941 г. През септември 1941 г. става член на Окръжния комитет на РМС в Пловдив. Става партизанин в Средногорска партизанска бригада „Христо Ботев“. От 1943 до 1944 година е член на щаба на Втора Пловдивска въстаническа оперативна зона[2] и пълномощник на зоната в бригада „Христо Ботев“ и отрядите „Васил Левски“ и „Стефан Караджа“. От 9 септември 1944 г. е член на ЦК на РМС до октомври 1945 г. В периода октомври 1945-септември 1946 г. изкарва курс за старши офицери. Между септември 1946 и юни 1947 г. е командир на граничен участък. В периода юни 1947-ноември 1950 г. учи във Военната академия „Фрунзе“. От април 1950 г. е полковник. През ноември 1950 г. е назначен за началник на Оперативния отдел в щаба на втора армия в Пловдив. Остава на този пост до март 1951 г. Между април 1951 г. и ноември 1953 г. е началник-щаб на трета армия.[3] От ноември 1953 г. е назначен за началник на Организационно-мобилизационния отдел на Министерството на народната отбрана. До октомври 1956 г. е началник на Организационно-мобилизационното управление на Генералния щаб. След това е изпратен да учи в Академията на Генералния щаб на армията на СССР „Ворошилов“.[4] Към 1959 г. е заместник-командир на първи стрелкови корпус[5]. До 1964 г. е командир на първа армия[6]. В периода 22 октомври 1964 – 22 октомври 1972 г. е началник на Военната академия „Г.С.Раковски“[7]. Работил е в инспектората на министъра на народната отбрана. Има научно звание „доцент“. Народен представител в IV, VI и VII народни събрания. Достига чин генерал-полковник.

Образование[редактиране | редактиране на кода]

  • Старши курс за офицер (октомври 1945-септември 1946)
  • Военна академия „Фрунзе“ (юни 1947-ноември 1950)

Книги[редактиране | редактиране на кода]

  • Кажи им, майко, да помнят. Изд. Народна младеж, 1969
  • Всяко разсъмване е мъчително. Изд. Христо Г. Данов, 1981
  • Какви е деца раждала. Изд. Народна младеж, 1986

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Народни представители в Седмо народно събрание на Народна република България, ДПК „Димитър Благоев“, 1977, с. 126
  2. Пътеводител по мемоарните документи за БКП, ЦДА, Главно управление на архивите при Министерския съвет, стр. 97
  3. Протокол № 264 от 4 октомври 1956 г. от заседание на Политбюро (ПБ) на ЦК на БКП, с.29
  4. Протокол № 279 от 18 октомври 1956 на Политбюро на ЦК на БКП, с.55
  5. Решение № 166 от 1 август 1959 г. от заседание на Политбюро (ПБ) на ЦК на БКП, с.3
  6. Босев, И. Всеки със съдбата си. Записки на един о.з. полит. офицер. Изд. Булгарика, 1997, с. 113
  7. Петров, Т. и Станчев, Т. 105 години Военна академия „Георги Стойков Раковски“. Военна академия „Георги Стойков Раковски“, 2017