Любен Петров

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Любен Петров.

Любен Петров
български офицер
Звание Армейски генерал
Години на служба постъпване – 1973
Род войски Сухопътни войски на Българска армия
Командвания Командващ Първа армия
Образование Военна академия на Генералния щаб на Въоръжените сили на Руската федерация

Дата и място на раждане
Друга дейност Народен представител в:
XXXVII НС   XXXIX НС   

Любен Йорданов Петров е високопоставен офицер от Българската армия и впоследствие влиятелна политическа фигура. Роден е на 22 април 1938 г. в село Еленово, Община Благоевград, област Благоевград.

Животопис[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 22 април 1938 г. в горноджумайското село Еленово. Завършва Висшето военно училище „Васил Левски“ във Велико Търново през 1959 г., Военна академия „М. В. Фрунзе“ (1972) и Военната академия на Генералния щаб на Русия (1982) в Москва[1]. Преминава през всички командни длъжности в Българската армия. От 23 септември 1959 г. е командир на танков взвод към поделението в Кресна, а по-късно и в Симитли. Между 1964 и 1969 г. е командир на рота в Гоце Делчев. От 1972 до 1873 г. е командващ танков батальон в Кресна. Между 1973 и 1976 г. е командир на танков полк в Банско. От 1976 до 1977 г. е началник на оперативното отделение в щаба на трета мотострелкова дивизия в Благоевград. Между 1982 и 1983 г. е командир на единадесета танкова бригада, а след това до 1987 г. на трета мотострелкова дивизия. Командващ Първа армия (1987 – 1990)[2]. От август 1990 г. е първи заместник-началник на Генералния щаб на българската армия. На 2 август 1991 г. е назначен за първи заместник-министър на отбраната и началник на Генералния щаб на Българската армия до 2 септември 1994 г.

От 8 ноември 1991 г. до 1 февруари 1993 г. носещия звание армейски генерал Йордан Мутафчиев с военно отличие „Маршалска звезда“ за армейски генерал, заемащ военната длъжност „главен инспектор на Въоръжените сили“ демонстративно не става на заседания, при влизането на носещия по-ниското звание генерал-полковник Петров, началник на ГЩ.

Началникът на Генералния щаб на Българската армия е повишен звание Армейски генерал на 1 февруари 1993 г. с указ на президента на Република България.

На 23 декември 1994 г. президентът на Република България Желю Желев подписва указ за уволнение по дисциплинарен ред на Армейски генерал Петров.

Армейски генерал о.з. Любен Петров е член на Общонародния комитет за защита на националните интереси. Член е на Висшия съвет на БСП от май 1998 г. Член на Комисията по политиката на БСП по националната сигурност към ВС на БСП. Депутат от Плевен в 37-о Народно събрание (Парламентарна група на демократичната левица). Председател на Комисията по национална сигурност от 16 май 1996 до февруари 1997 г. Депутат от София в 39-о Народно събрание (Парламентарна група на Коалиция за България). Член е на Комисията по труда и социалната политика и на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред в XXXIX НС.

Снет от запас на 22 април 2003 г. – на 65 год пределна възраст

През 2006 година е кандидат за президент, но след дългогодишното забвение, остава последен сред 7-те кандидата.

Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

  • младши лейтенант – 23 септември 1959
  • лейтенант – 19 декември 1961
  • старши лейтенант – 30 декември 1964
  • капитан – 15 октомври 1968
  • майор – 20 септември 1973
  • подполковник – 20 септември 1978
  • полковник – 8 септември 1983
  • генерал-майор – 6 септември 1985
  • генерал-лейтенант – 8 септември 1988
  • генерал-полковник – 7 септември 1991
  • армейски генерал – 1 февруари 1993


Генерал Петров е женен, има 2 деца.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Заложник съм на своето време
  2. Ташев, Т., Недев, С., Върховното ръководство и висшето командване на българската армия (1879 – 1999), Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 2000, с. 367
Радню Минчев началник на Генералния щаб (2 август 1990 – 2 септември 1994) Цветан Тотомиров
     Портал „Македония“         Портал „Македония          Портал „Военна история на България“         Портал „Военна история на България