Петър Берон (политик)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за българския политик. За българския възрожденец вижте Петър Берон (просветител).

Петър Берон
български учен и политик
Петър Берон 

Петър Берон, 16 ноември 2010
Роден: 14 март 1940 г. (1940-03-14) (74 г.)
София, България
Народен представител в:

VII ВНС   XL НС   

Петър Кирилов Берон е български учен и политик, народен представител в 7 Велико народно събрание и 40 Народно събрание. На Президентските избори в България през 1992 е кандидат за вицепрезидент, а през 2001 и 2006 г. е кандидат за президент.

Биография[редактиране | edit source]

Петър Берон е роден на 14 март 1940 г. в София. Завършва Биолого-геолого-географския факултет на СУ "Св. Климент Охридски".

Научна кариера[редактиране | edit source]

От 1963 г. до 1969 г. работи като биолог в Института по зоология към Българска академия на науките. Специализации по биоспелеология във Франция (1967 г.) и паразитология в Прага (1970 г.) От 1969 г. до 1978 г. е научен сътрудник в Института по зоология към БАН. Доктор е на биологическите науки от 1975. През 1978 г. става старши научен сътрудник в същия институт и завеждащ секция "Зоология" в Националния природонаучен музей при БАН.

Ръководител и участник в много експедиции и самостоятелни пътувания в повече от 80 страни в Европа, Азия, Африка, Северна и Южна Америка, Нова Гвинея и др.

В продължение на 3 години (1976-1979 г.) работи като управител на резервати в Нигерия.

От 1993 до 2005 г. е директор на Националния природонаучен музей към БАН. Преподавал е зоогеография в Биологическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски" и акарология в Пловдивския университет "Паисий Хилендарски".

Д-р Петър Берон е изявен обществен деятел в България и в световен мащаб.

Изследванията на ст.н.с., д-р Петър Берон са най-често насочени към пещерната фауна, фауната (предимно акари) на високите планини в света, към прилепите и техните ектопаразити, към историята на зоологията. П. Берон ползва руски, английски и френски език. Автор е на голям брой научни и публицистични трудове.

Политическа кариера[редактиране | edit source]

Д-р Берон влиза в политическия живот на страната като един от основателите на Независимо сдружение „Екогласност“. Дейността му като политик е разнообразна и свързана с различни формациии:

п  б  р
Резултати от президентските избори в България на 12/19 януари 1992 година
Кандидат-президент Кандидат-вицепрезидент Издигнати от Гласове I тур % I тур Гласове II тур % II тур
Кирил Борисов Милан Тонев Либерална партия - Перник 11 227 0,22%
Тодор Пашалийски Велин Илиев Християнрадикална партия 6 307 0,12%
Иван Георгиев Иван Кисимов Българска национално-радикална партия 19 495 0,38%
Желю Желев Блага Димитрова Съюз на демократичните сили 2 273 541 44,66% 2 738 420 52,85%
Антон Дончев Николай Шкутов Движение „Глас за безпартиен президент“ 31 798 0,62%
Правдолюб Кожухаров Симеон Янулев Българска работническо-селска партия 7 808 0,15%
Йоло Денев Георги Статков Българска демократическа партия 10 769 0,21%
Петър Манолов Емилия Савова Движение „Безпартийни за демокрация“ 14 023 0,28%
Благовест Сендов Огнян Сапарев инициативен комитет 113 897 2,24%
Димитър Димитров Велчо Велев Свободна демократическа партия 8 620 0,17%
Иван Иванов Петър Димитров Български национален съюз „Нова демокрация“ 10 099 0,20%
Димитър Марковски Димитър Савов Свободна кооперативна партия 8 360 0,16%
Петър Гогов Богдан Йоцов Независима демократическа партия 21 302 0,42%
Асен Младенов Иван Георгиев Българска комунистическа партия 29 646 0,58%
Славомир Цанков Михаил Миланов Съюз на демократичните партии и движения Ера 3 50 247 0,99%
Велко Вълканов Румен Воденичаров инициативен комитет 1 549 970 30,44% 2 443 434 47,15%
Сийка Георгиева Станчо Митев Политически форум „Преображение“ 17 150 0,34%
Крум Крумов-Куманов Венчеслав Георгиев Предизборен съюз за национално спасение 10 266 0,20%
Кузман Кузманов Никола Шумарев Десен демократичен алианс
Стоян Цанков Иван Стоянов Демократическа партия в България 9 888 0,19%
Димитър Попов Христо Генчев Българска национална демократическа партия 32 606 0,64%
Жорж Ганчев Петър Берон Български бизнес блок 854 108 16,78%
Общо: 5 091 127 5 181 854

  на балотаж   не достигнал балотаж

Публикувано Институт Петър Стоянов Богомил Бонев Георги Първанов Жорж Ганчев Ренета Инджова Петър Берон Няма да гласуват
20 септември 2001 г. „Alpha Research“ 34.0% 19.0% 18.0% 3.0% 3.0% 0.5% 24.5%
пренормирани % само далите глас 43.87% 24.52% 23.22% 3.87% 3.87% 0.65%
разлика на реалните резултати от прогнозата -20.33% -21.41% +56.72% -13.18% +27.13% +70.77%
п  б  р
Резултати от президентските избори в България на 11/18 ноември 2001 година
Кандидат-президент Кандидат-вицепрезидент Издигнати от Гласове I тур % I тур Гласове II тур % II тур
Петър Берон Стоян Андреев Съюз България 31 394 1,11%
Петър Стоянов Нели Куцкова инициативен комитет 991 680 34,95% 1 731 676 45,87%
Богомил Бонев Атанас Железчев Гражданска партия на България 546 801 19,27%
Жорж Ганчев Веселин Бончев Блокът на Жорж Ганчев 95 481 3,36%
Георги Първанов Ангел Марин Коалиция за България 1 032 665 36,39% 2 043 443 54,13%
Ренета Инджова Кръстю Илов Демократичен алианс 139 680 4,92%
Общо: 2 837 701 3 775 119

  десница и център   левица

п  б  р
Резултати от президентските избори в България на 22/29 октомври 2006 година
Кандидат-президент Кандидат-вицепрезидент Издигнати от: Гласове на I тур Процент гласове на I тур Гласове на II тур Процент гласове на II тур
Неделчо Беронов Юлиана Николова Инициативен комитет 271 078 9,753%
Любен Петров Нели Топалова Инициативен комитет 13 854 0,498%
Георги Първанов Ангел Марин Инициативен комитет 1 780 119 64,047% 2 050 488 75,948%
Григор Велев Йордан Мутафчиев Целокупна България 19 857 0,714%
Петър Берон Стела Банкова Инициативен комитет 21 812 0,785%
Волен Сидеров Павел Шопов ПП „Атака“ 597 175 21,486% 649 387 24,052%
Георги Марков Мария Иванова Ред, законност и справедливост 75 478 2,716%
Общо: 2 779 373 2 699 875

  Десница и център   Крайно дясно   Левица

Скандали[редактиране | edit source]

Агент на ДС[редактиране | edit source]

През 2006 г. бившият президент Желю Желев казва, че е чел досието от Държавна сигурност на Берон, включително негови доноси, къде се събира „Екогласност“, какви инициативи има, кой какво е казал. Според Желев някой е излъгал Берон, че досието му е унищожено, но и той не знае къде се намира това досие в момента. Петър Берон категорично отрича да е бил агент на ДС.[2]

През 2007 година се установява, че Петър Берон е сътрудник и осведомител на Шесто управление на Държавна сигурност от 1969 година. През 1990 година е издадено искане за заличаване на част от данните за него в архива.[3]

Източници[редактиране | edit source]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за
  1. „Берон напусна «Атака»“ - в-к Стандарт, 3.10.2006
  2. Желю Желев за досието на Петър Берон - статия на vsekiden.com от 01.12.2006
  3. Решение №110 от 09.02.2010 г. - Българска академия на науките. // Комисия за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към ДС и разузнавателните служби на БНА, 2010. Посетен на 9 февруари 2010.