Жорж Ганчев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Жорж Ганчев
български политик
Роден
Георги Ганчев Петрушев
Починал
19 август 2019 г. (79 г.)
Етнос българи
Политика
председател на БББ
1995 – 2001
Народен представител в:
XXXVII НС   XXXVIII НС   
Семейство
Съпруга Уенди Ганчева
Валентина Шишкова
Деца Джулия и Силвана Ганчеви
Уебсайт georgeganchev.info

Жорж Ганчев Ганчев (с рождено име Георги Ганчев Петрушев) е български политик, многократно кандидат за президент, народен представител, основател и председател на Българския бизнес блок), български и британски фехтовчик (състезател и треньор), британски и американски театрален и кинодеец (актьор, режисьор, сценарист, драматург, продуцент), американски и български писател. Ганчев е и бивш сътрудник на Второ главно управление на Държавна сигурност между 1970 и 1990 г. с псевдоним „Жорж“.[1][2][3]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Ранен живот и образование[редактиране | редактиране на кода]

Шампион на България по фехтовка, играе баскетбол в „Академик“, София. Следва в Националната спортна академия при Ференц Магяр (Модьор).

В началото на 60-те години се жени за британска поданичка, емигрира в чужбина.[4] Завършва Британската академия по фехтовка и по-късно (в САЩ) Театралния институт на Лий Страсбърг и Експерименталния филмов колеж „Шеруд Оукс“ в Холивуд.

През 1970 и 1974 г. е световен шампион по фехтовка при професионалистите.[5] Става главен треньор на Лондонския клуб по фехтовка (1968 – 1973) и треньор на олимпийския отбор по фехтовка на Великобритания (1968, 1972).

Между 1973 и 1988 г. се изявява като режисьор, сценарист в театъра, гост-лектор в Американската академия за драматични изкуства, продуцент в киното и театъра на Англия и САЩ. Автор е на 7 филмови сценария в Холивуд, пиеси (продуцирани в Холивуд), книги и поезия, изявявал се е също и като актьор[6] с епизодични роли в Холивуд.

Политическа дейност[редактиране | редактиране на кода]

Агент на ДС, секретен сътрудник, през периода 1970 – 1990 г., във II главно управление, 19 отдел, 2 отделение.[2]

След 10 ноември 1989 г. участва в учредяването на СДС. През 1990 г. основава партията Български бизнес блок (Бизнесблок, БББ) и остава неин първи председател до 1996 година, когато съпартийците му устройват комплот и му взимат името на партията.

Участва в президентските избори през януари 1992 г., получава 17% от гласовете, което го нарежда на 3-то място сред кандидатите на първия тур. Депутат е в 37-ото и 38-ото Народно събрание. В парламента е председател на парламентарната група на Бизнесблока (1995 – 2001), оглавявал е парламентарната Комисия за радио, телевизия и съобщения.[7] С решение 2/1995 г. на Конституционния съд пълномощията му като народен представител са прекратени предсрочно от 13 април същата година (по време на 37-ото НС) поради двойно гражданство (американско).[8]

Публикувано Институт Петър Стоянов Богомил Бонев Георги Първанов Жорж Ганчев Ренета Инджова Петър Берон Няма да гласуват
20 септември 2001 г. „Alpha Research“ 34.0% 19.0% 18.0% 3.0% 3.0% 0.5% 24.5%
пренормирани % само далите глас 43.87% 24.52% 23.22% 3.87% 3.87% 0.65%
разлика на реалните резултати от прогнозата -20.33% -21.41% +56.72% -13.18% +27.13% +70.77%
п • б • р
Резултати от президентските избори в България на 11/18 ноември 2001 година
Кандидат-президент Кандидат-вицепрезидент Издигнати от Гласове I тур % I тур Гласове II тур % II тур
Петър Берон Стоян Андреев Съюз България 31 394 1,11%
Петър Стоянов Нели Куцкова инициативен комитет 991 680 34,95% 1 731 676 45,87%
Богомил Бонев Атанас Железчев Гражданска партия на България 546 801 19,27%
Жорж Ганчев Веселин Бончев Блокът на Жорж Ганчев 95 481 3,36%
Георги Първанов Ангел Марин Коалиция за България 1 032 665 36,39% 2 043 443 54,13%
Ренета Инджова Кръстю Илов Демократичен алианс 139 680 4,92%
Общо: 2 837 701 3 775 119

  десница и център   левица

Председател е на Националното патриотично обединение (НПО), учредено през 2004 г. НПО участва в новата Коалиция на розата, която на парламентарните избори през 2005 г. не успява да събере 4% от гласовете, за да бъде представена в парламента.

Автор, продуцент и водещ на предаването „Жорж в действие“ по „ТВ 2000“ през 2005 г., автор на стихосбирки и мемоари. Президент на Българската баскетболна асоциация (1995 – 1997). Почетен гражданин на щата Оклахома, САЩ от 1993г.

На президентските избори през 2016 г. се кандидатира за президент от Християн-социалния съюз, заедно с Кольо Парамов. [9]. В рамките на кампанията има съмнения, че се е опитал да скрие резултати за минало си на сътрудник на Държавна сигурност[2] при търсене в интернет като е използвал механизма „Правото да бъдеш забравен“.[3]

Личен живот и смърт[редактиране | редактиране на кода]

Той е женен за американката Уенди Ганчева, но по-късно те се развеждат. Семейството има две дъщери – Джулия и Силвана Ганчеви. До смъртта си Ганчев е женен за Валентина Шишкова(Шуши).[10]

Той претърпява два сърдечни удара през 2018 г.[10]

Жорж Ганчев умира на 79 години от полиорганна недостатъчност на 19 август 2019 г. в София.[11]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Решение на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, за проверка на лица по чл. 26, ал. 1, т. 1, регистрирани от РИК за кандидати за народни представители в 42 Народно събрание. // 26 април 2013. Посетен на 13 октомври 2016.
  2. ↑ а б в РЕШЕНИЕ № 2 – 172/ 26.04.2013 г. на Комисията по досиетата по чл. 26, ал. 1, т. 1
  3. ↑ а б Юруков, Боян. Жорж Ганчев безуспешно опита да скрие миналото си. // блог на Боян Юруков, 12 октомври 2016. Посетен на 13 октомври 2016.
  4. ↑ Жорж Ганчев Positive. // Milcheva, Emilia. Webcafe.bg, 2 ноември 2010. Посетен на 8 ноември 2014.
  5. ↑ The Academy Diploma. // British Academy of Fencing. Посетен на 7 ноември 2016. George Ganchev, Life Member. Two Time Fencing Masters World Champion (Sabre), British Sabre Team Coach. (на английски) Архив на оригинала от 2016-11-08 в archive.today
  6. ↑ Автобиография за Жорж Ганчев Архив на оригинала от 2014-03-01 в Wayback Machine. в българския сайт Personi.dir.bg.
  7. ↑ Оля Желева, Жорж Ганчев: Онзи от Банкя иска цялата власт – без никакъв опит, пожарникар, E-vestnik.bg, 22 юни 2009.
  8. ↑ Дело КС № 1/ 1995 г.
  9. ↑ РЕГИСТЪР на кандидатите за президент и вицепрезидент на републиката в изборите на 6 ноември 2016 г., посетен на 5 октомври 2016
  10. ↑ а б Милчева, Людмила. Жорж Ганчев: От Холивуд до парламента. // StandartNews.com, 19 август 2019.
  11. ↑ Почина Жорж Ганчев. // 24 часа, 19 август 2019.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Нормативен контрол
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Жорж_Ганчев&oldid=11241652“.