Андон Жостов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Андон Жостов
български общественик
Роден
Починал
21 ноември 1903 г. (60 г.)

Андон Стоев Жостов е български възрожденски просветен деец и духовник.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Жостов е роден в 1842 година в неврокопското село Гайтаниново. Завършва училище в Солун и става учител в Гайтаниново. Участва в борбата за самостоятелна българска църква и е сред организаторите на Народния събор в Гайтаниново в 1869 година за отхвърляне на върховенството на Цариградската патриаршия. През 1869 - 1870 година учи в родното си село при изтъкнатия педагог Захари Бояджиев, където усвоява преподаването на български и турски език.[1] Преследван е от властите и два пъти е осъждан на смърт.

След Руско-турската война семейство Жостови се установява в освободената част от България, където Андон Жостов става свещеник и приема името Антоний. Тук продължава да развива активна просветна дейност и е сред основателите на софийската църква „Свети Никола“. След Съединението отговаря за училищното и църковното дело в Серско и подпомага Неврокопската българска община.[2]

Тримата му синове Константин Жостов, Димитър Жостов и Спас Жостов са видни офицери от Българската армия.[3][4]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Един македонски българин. Даскал Атанас поп Петров. Автобиография, спомени, бележници. Съставител: Лизбет Любенова, София, 2017, стр.100.
  2. Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга първа, стр. 569.
  3. Енциклопедия Пирински край, Благоевград, 1995, стр. 339.
  4. Захариева, Снежана, Флорика Велева. Генерал Константин Жостов - историята на един достоен българин. в: Военноисторически сборник, 2007, 3, стр. 27 - 28.
     Портал „Македония“         Портал „Македония