Болест на Паркинсон

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Паркинсонова болест)
Направо към навигацията Направо към търсенето
Болест на Паркинсон
Illustration of Parkinson's disease by William Richard Gowers, which was first published in A Manual of Diseases of the Nervous System (1886)
Illustration of Parkinson's disease by William Richard Gowers, which was first published in A Manual of Diseases of the Nervous System (1886)
Класификация и външни ресурси
Специалност неврология
МКБ-10 G20, F02.3
МКБ-9 332
OMIM 168600 556500
База данни
DiseasesDB
9651
База данни
MedlinePlus
000755
База данни
eMedicine
neuro/304 neuro/635 in young
pmr/99 rehab
Наследствени болести Parkinson Disease Overview
Синоними idiopathic or primary parkinsonism, hypokinetic rigid syndrome, paralysis agitans
Болест на Паркинсон в Общомедия

Болестта на Паркинсон (БП) (на английски: Parkinson's disease (PD)) е неврологично заболяване, характеризирано с дегенерация на допаминергичните (произвеждащи допамин) неврони в субстанция нигра.[1]

Симптоматика[редактиране | редактиране на кода]

На невронално ниво се забелязва понижена активност в специфични структури от мозъка, наречени базални ганглии, които регулират много моторни и психични процеси. Дисфункцията на базалните ганглии е в основата на симптоматиката при БП.

Невродегенеративните процеси остават дълго време незабелязани: първите моторни симптоми (тремор в покой, най-ясно забележим в пръстите на ръцете) се появяват едва когато 70 – 80% от допаминергичните неврони са дегенерирали. Поради участието на допамина в регулацията на много физиологични и психични процеси симптоматиката е комплексна. Наред с моторните симптоми (тремор, ригор, ступор) се забелязват специфични когнитивни дефицити, а при 30 – 50% от пациентите – депресия с характерна за болестта (неврогенна) симптоматика. Част от пациентите (20 – 25%) развиват деменция.

Превалентност[редактиране | редактиране на кода]

БП се среща сравнително рядко (между 100 и 200 на 100 000 души) и засяга предимно хора на възраст между 50 и 60 години (при около 10% от пациентите диагнозата е поставена преди 40-тата година). През последните години се наблюдава плавна тенденция към увеличаване квотата на „младите“ пациенти.

Етиология[редактиране | редактиране на кода]

Представена е схематично активността на част от допаминовата система в мозъка при здрави хора (дясно) и пациенти с БП (ляво). Червените стрелки означават инхибиране (потискане активността) на целевите структури, сините означават стимулация (повишаване активността) на целевите структури. Може да се приеме, че при нормална допаминова активност базалните ганглии се намират в равновесие (баланс между активация и инхибиране). При БП този баланс е нарушен.

Причината за възникване на характерната симптоматика е дегенерацията на допаминергичните неврони в субстанция нигра. Допаминът регулира много психични и физиологични процеси, в това число и функцията на базалните ганглии (наричани още подкорови ядра). Моторните и психични дефицити, характерни за БП, са предимно свързани с дисфункция на базалните ганглии, предизвикана от понижена допаминова активност вследствие дегенерацията на допаминергичните неврони. Причините за дегенеративните процеси не са ясни – в този смисъл етиологията на БП е неизяснена.

Лечение[редактиране | редактиране на кода]

На този етап БП не може да бъде излекувана, т.е. дегенеративните процеси в субстанция нигра не могат да бъдат спрени. Успешно се прилага симптоматично лечение: въпреки, че източникът на заболяването е неизвестен и не може да се премахне, симптомите могат да се смекчат или премахнат с комбинация от фармакологична терапия, психотерапия, физиотерапия и (когато се налага) неврохирургична намеса. Симптоматичното лечение облекчава симптоматиката значително и позволява на пациентите да водят пълноценен живот въпреки заболяването си.

Във фармакотерапията се прилагат предимно леводопа (прекурсор на недостигащия допамин) и допаминови агонисти (вещества, „имитиращи“ или засилващи естественото въздействие на допамин в мозъка). Към неврохирургичните методи за терапия се числят оперативното премахване на участъци от мозъка с патологично повишена активност или имплантиране на невронални пейсмейкъри, които потискат абнормалната активност. В практиката неврохирургичните методи се прилагат, ако и когато ефектите на фармакотерапията са недостатъчни. Психотерапията се прилага, за да редуцира когнитивните дефицити на пациентите (клинична невропсихология) или при диагноза на депресия. Физиотерапията (често подценявана както от пациентите, така и от лекуващите ги професионалисти) се прилага за редуциране на моторната симптоматика.

Прогноза[редактиране | редактиране на кода]

БП е хронично заболяване – невродегенеративните процеси напредват бавно, но постоянно. Заболяването не е летално дори в тежките си форми. Въпреки това симптоматиката обременява пациентите значително.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]