Физиотерапия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Военни физиотерапевти, работещи с пациенти с проблеми с баланса.

Физиотерапията е здравна професия, използваща с терапевтична и профилактична цел физически упражнения и природни фактори в сложния процес на възстановяване на здравето, физическото състояние и работоспособността на пациентите и хората с увреждания. Тя е неразделна част от медицинската рехабилитация и се използва във всичките ѝ периоди и етапи. Включва кинезиология, миостимулация, ударно-вълнова терапия, ставна мобилизация и лекува хронична или остра болка, наранявания на меките тъкани, увреждане на ставния хрущял, артрит, нарушения в походката и физическа неспособност, обикновено с опорно-двигателен, кардиопулмонален, неврологичен или ендокринологичен произход. Физиотерапията се използва за подобряване на физическите функции на пациента чрез физически прегледи, диагноза, прогноза, физическа интервенция, рехабилитация и обучениее. Практикува се от физиотерапевти.

Освен клинична практика, физиотерапевтичната професия включва и други дейности, като например образование, консултации и администрация. Физиотерапията се предлага като първично лечение заедно с други медицински услуги. В някои юрисдикции, физиотерапевтите имат правото да изписват лекарства.[1]

История[редактиране | редактиране на кода]

Хипократ и по-късно Гален вероятно са били първите физиотерапевти, застъпвайки се за масажа, мануалната терапия и хидротерапията за лечение на хора към 460 г. пр.н.е. След развиването на ортопедията през 18 век, се появяват машини за лечение на подагра и подобни заболявания чрез систематични упражнения на ставите.[2]

Най-ранната засвидетелствана професионална физиотерапия датира от времето на шведа Пер Хенрик Линг, който основава институт по гимнастика през 1813 г. за ставна манипулация и упражнения. През 1894 г. четири британски медицински сестри основават дружество за физиотерапия.[3] Още от зараждането на професията, гръбначната манипулативна терапия е част от физиотерапевтичната практика.[4]

Съвременната физиотерапия се оформя към края на 19 век, поради събития, имащи влияние на глобално ниво, които изискват бърз напредък във физическата терапия. По време на Първата световна война са набирани и обучавани жени, които да прилагат лечебни упражнения и да възстановяват физическите функции на ранените войници. Първото изследване на тема физиотерапия е публикувано през март 1921 г. в САЩ.

До 1940-те години лечението включва главно упражнения, масаж и разтягане. В началото на 1950-те години започват да се практикуват манипулативни процедури върху гръбнака и ставите на крайниците.[5][6] Към средата на 1950-те години физиотерапията вече е често срещана практика в болниците в Европа и Северна Америка.[7]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Physiotherapists given prescribing powers. // BBC, 20 август 2013.
  2. Illustrations from the Wellcome Institute Library: Medical Gymnastics and the Cyriax Collection. // Medical History 41 (4). 1997. DOI:10.1017/s0025727300063067. с. 487 – 495.
  3. Chartered Society of Physiotherapy. History of the Chartered Society of Physiotherapy. // Chartered Society of Physiotherapy. Посетен на 29 май 2008.
  4. Basis for spinal manipulative therapy: A physical therapist perspective. // Journal of Electromyography and Kinesiology 22 (5). 2012. DOI:10.1016/j.jelekin.2011.11.014. с. 643 – 7.
  5. McKenzie, R A. The Cervical and Thoracic Spine: Mechanical Diagnosis and Therapy. New Zealand, Spinal Publications Ltd., 1998. ISBN 978-0-9597746-7-2. с. 16 – 20.
  6. Patient Heal Thyself. // Worldwide Spine & Rehabilitation 2 (1). 2002. с. 16 – 20.
  7. af Klinteberg, Margareta. The History and Present Scope of Physical Therapy. // International Journal of Technology Assessment in Health Care 8 (1). 1992. DOI:10.1017/s0266462300007856. с. 4 – 9.