Телиш

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Телиш
Общи данни
Население755 души[1] (15 декември 2023 г.)
17,2 души/km²
Землище44,059 km²
Надм. височина186 m
Пощ. код5990
Тел. код06575
МПС кодЕН
ЕКАТТЕ72206
Администрация
ДържаваБългария
ОбластПлевен
Община
   кмет
Червен бряг
Атанас Атанасов
(ССД; 2023)
Кметство
   кмет
Телиш
Нели Дакова
(ГЕРБ)
Телиш в Общомедия

Телѝш е село в Северна България. То се намира в община Червен бряг, област Плевен.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото се намира на 22 km от общинския център Червен бряг, на 35 km от областния център Плевен и на 130 km от столицата София. Гара на железопътната линия София-Варна.

История[редактиране | редактиране на кода]

В местността „Редутите“ се намират останките от праисторическо селище от каменно-медната и ранно-бронзовата епоха. Селището е изцяло проучено от археологът Венцислав Гергов. Открити са миниатюрни глинени модели на жилища, които позволяват да се установи как са изглеждали реалните жилища отвън и отвътре. Древните хора първоначално заравнявали площадката, в която вкопавали основите. Стените, с дебелина до 40 cm, се оформяли от дървена конструкция, която плътно се облицовала със смес от кал и слама. Чрез тази древна глинобитна техника били изработвани стабилни къщи, в които през лятото е прохладно, а през зимата – топло. Задължителна част от вътрешното обзавеждане била домашната пещ, която обикновено разполагали срещу входа. До нея имало рафтове за глинените съдове, а вдясно от вратата се намирала „спалнята“. Край пещта се разполагали хромелните камъни за мелене на зърното. При проучването са намерени още глинени модели на маси, столове, както и една богато украсена детска люлка. Грънчарството е било повече от занаят – съдовете са умело украсени с геометрични мотиви, нанесени с графит. Особено интересни са многобройните глинени идоли. Много от съдовете и култовите предмети и статуетки имат висока художествена и естетическа стойност. От селището произхожда най-богатата колекция от така наречените „Богини, седящи на трон“. Те са изработени от фино пречистена глина (теракота) и представляват женски фигури, тържествено разположени върху трон с къса облегалка и кръгла основа. Лицата на богините са триизмерни, носът е подобен на клюн, а около очите са останали следи от цветна украса. Изследователите смятат, че това са фигурки на Великата богиня-майка, почитана като Закрилница на рода и плодородието. С нейния култ се свързва и откритият в едно от жилищата глинен олтар. В праисторическото селище са установени костни останки от над 18 вида диви и домашни животни, обекти на лова и животновъдството от древните му обитатели. По-голям интерес представляват изчезналите диви говеда тур (Bos primigenius), тарпан (див кон) (Equus ferus ferus) и речен бобър (Castor fiber). Сред останките от птици палеоорнитологът проф. Златозар Боев е открил кости от скален орел (Aquila chrysaetos) – вероятно птица с тотемно-ритуално значение по онова време.[2]

Телиш е възникнал като селище на кръстовището на стари римски пътища. До 1878 г. името му е Азизие.

През Руско-турската война (1877-1878) край селото са построени две турски табии (редути), които са охранявали пътят София-Плевен по който Осман паша е получавал войски, храни и боеприпаси. С цел да обсади напълно Осман паша в Плевен, руската армия атакува на 12 октомври 1877 г. едновременно укрепените пунктове при Телиш, Горни Дъбник и Долни Дъбник. В този ден е превзет Горни Дъбник, но в „Битката при Телиш“ русите търпят поражение. Загубите им са над 900 души. Телишкият гарнизон се предава едва след четири дни на 16 октомври, когато е обкръжен отвсякъде. Телата на убитите войници са погребани в три масови гроба, най-известният от които е Черният паметник.

Паметници[редактиране | редактиране на кода]

паметник на в памет на местонахождение изображения
1 Лейбгвардейски егерски полк полковник Мебес

капитан Базилевский 2-ри

поручик Перепелицин 2-ри

поручик Кашерининов

подпоручик Шилдбах

подпоручик Романов

подпоручик фон-Смит

прапорщик Гресбек

с. Телиш

GPS координати

43°19′35.8″N

24°16′05.9″E

2 Лейбгвардейски егерски полк 674 нисши чина с. Телиш

GPS координати

43°19′31.8″N

24°16′13.3″E

3 Лейбгвардейски егерски полк 674 нисши чина с. Телиш

GPS координати

43°19′33.5″N

24°16′16.5″E

4 3 бат./1 ЛГ артилерийска бригада бомбардир Симеон Антимов

канонир Кузма Пашкевов

с. Телиш

GPS координати

43°19′35.4″N

24°16′06″E

Кмет на Телиш[редактиране | редактиране на кода]

  • Нели Дакова – (ССД)

Религии[редактиране | редактиране на кода]

Православният храм „Св. Димитрий“ е изграден през 1899 г.

Храмов празник 26 октомври – Димитровден.

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Селото има прекрасен релеф (слабо изразен Предбалкан) граничи с два огромни язовира осигуряващи приятни мигове за запалените въдичари. По-големият язовир, наречен от местните Дъбнишки, е невероятно място удобно за прекарване на приятни мигове сред природата практикуване на водни спортове и разбира се риболов. Разпростира се от края на с. Телиш до началото на с. Горни Дъбник. В язовира може да се хване каракуда, бяла риба/смадок/, уклеи, толстолоб и др.

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

В селото се намира първата и по-стара винарска изба (от двете съществуващи) на фирма „Телиш“ АД. Фирмата е специализирана в производството на висококачествени червени вина от класическите френски сортове Мерло и Каберне совиньон.


Известни личности[редактиране | редактиране на кода]

ст.н.с I ст.(проф.) Цвятко Христов Василев (1924 – 1986)

проф. д-р инж. Константин Миронов Тасев

проф. Гено Йончев Грозев

Петър Данаилов – оперен певец

агр. Марин Маринов (Фараончето) – общественик, читалищен активист, дарител; поет и драматург

Димитър Стефанов Стоянов – многократен републикански и балкански шампион по фехтовка (шпага)

полк. доц. д-р инж. Добрин Маринов Диков – офицер от Генералния щаб, автор на редица сериозни разработки в областта на комуникациите

доц. д-р Йордан Калчев – НСИ

Стоян Михайлов – местен общественик, допринесъл за развитието на селото

Людмил Христов – спортен журналист, зам.-гл. редактор на в. „Меридиан Мач“

Димитър Николов Бойновски – поет (1928 – 2005)

Александър Калчев – поет

доц. д-р Дафинка Ангелова – ръководител катедра „Математика и информатика“ при ВСУ „Любен Каравелов“ София

Други[редактиране | редактиране на кода]

Скала Телиш край остров Ливингстън, Южни Шетландски острови е наименувана в чест на село Телиш.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. www.grao.bg
  2. Рибаров, Г., З. Боев. 1997. Костни останки от диви и домашни животни от праисторическото селище „Телиш-Редутите“ при с. Телиш (Плевенско). – Historia naturalis bulgarica, 7: 61 – 70.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]