Dornier Do 17

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Dornier Do 17
Описание
Тип бомбардировач
Конструктор Claude Dornier
Производител Dornier Flugzeugwerke
Произведени бройки 2139
Първи полет 23 ноември 1934 г.
Използван от Луфтвафе
В експлоатация от 1937 г.
В експлоатация до 15 септември 1952 г. (във Финландия)
Dornier Do 17 в Общомедия

Дорние До 17 (на немски: Dornier Do 17) е двумоторен немски бомбардировач от периода на Втората световна война. Един от основните бомбардировачи на Луфтвафе в първите години на войната. Произвежда се от 1937 г. до 1940 г.

Разработка[редактиране | редактиране на кода]

Опити за производство на бомбардировачи се предприемат в Германия още в края на 20-те години на ХХ век. Поради забраната за строене на летателни апарати от този тип проектантските работи на заводите Dornier се извършват в Швейцария, където от Фридрихсхафен на Боденското езеро разстоянието не е голямо. Там през 1927 г. е проектиран Dornier Do P – самолет с четири двигателя Bristol Jupiter с мощност 500 к.с., разположени по двойки над крилото. Първият прототип на този моноплан с крила, монтирани в горната част на фюзелажа, и с неподвижна ходова част, излита на 31 март 1930 г., а вторият през лятото. Следващата конструкция – Do Y, е задвижвана от три идентични двигателя, разположени на пилоните зад крилото. Първият от двата прототипа прототипа излита на 17 октомври 1931 г. И двете не особено сполучливи конструкции са смятани за експериментални, тъй като първия бомбардировач, който отговаря на авиацията, трябвало да бъде Do F. Първият прототип на Do F е тестван на 7 май 1932 г. Монопланът, задвижван от два звездовидни двигателя Bristol Jupiter с мощност 550 к.с. има изцяло метален фюзелаж и метална конструкция на крилото с платнено покритие. Новост в световен мащаб е колесникът, който се прибира по време на полет. Постиженията на този самолет за онези години са много добри (максимална скорост 249 км/ч). Do F е насочен за серийно производство вече на територията на Германия. Първите машини са готови през 1933 г. Те са задвижвани от двигатели Siemens Sh 22b-2 с максимална мощност 650 к.с. Обозначението на първата версия е променено на Do 11C. Производството е бавно, а серийните машини са с множество производствени дефекти. Задължително било промяна на крилата, което води до ново обозначение – Do 11D. Построени са около 150 самолета от този тип.

В тази ситуация Luftfahrtkommissariat заявява бомбена модификация на тримоторния Ju 52/3 mge. Заводите Dornier се опитват да спасят репутацията си като използват редовни двигатели BMW VI с мощност 750 к.с. и се отказват от подвижната ходова част. Новата модификация получава обозначението Do 13, което по-късно е променено на Do 23. Освен 15-те Do 13 са построени не повече от 210 Do 23 от всички модели.

Производство на Dornier Do 17[редактиране | редактиране на кода]

Dornier Do-17Z-2

През 1932 г. германската Служба на въоръжение обявява техническите условия за новия бомбардировач с цел укриване на предназначението му, назовавайки го транспортен самолет за немската държавна железница и бърз пощенски самолет за немските авиолинии, т.е. Lufthansa. Работата по разработката на Dornier стартира на 1 август 1931 г. След създаването на министерството на авиацията на Райха (Reichsluftfahrtministerium – RLM) работният процес набира темпо, а на 17 март на проекта е дадено обозначението Dornier Do 17. В същото време министерството поръчва прототипи на самолета, който в края на годината е наречен – бърз транспортен самолет със специално оборудване и двоен стабилизатор. Всъщност проектът на Dornier Do 17 предвижда единичен стабилизатор. Макет на самолета е представен през април 1933 г. На този етап въоръжение не е било представено. Затова предложената кабина за пътници е заблуда – предвидени са две много тесни отделения, четириместно пред предната носеща греда и двуместно зад задната.

Модификации[редактиране | редактиране на кода]

Прототипи[редактиране | редактиране на кода]

  • Прототип Do 17 V1 (D-AJUN). Проектът на въоръжения вариант възниква през април 1934 г. Работата на прототипа започва на 20 май. Първият полет на Dornier Do 17c (от февруари 1935 г. V1) е на 23 ноември. Самолетът е снабден с единичен вертикален стабилизатор. За задвижването му са използвани два 12-цилиндрови редови двигатели BMW VI 7.3 с мощност 700 к.с. През есента на 1935 г. след повреда на самолета инсталират на самолета двоен вертикален стабилизатор. На 21 декември самолетът се разбива. Заместен е от Do 17 V1 ers, тестван на 13 юни 1936 г.
  • Прототип Do 17 V2 (D-АНАК). Построен е като Do 17а, тестван на 18 май 1935 г. При него са използвани двигатели BMW VI 6.3 с мощност 640 к.с. Обемът за резервоарите за гориво е увеличен от 1000 на 1400 л. Този прототип от самото начало има двоен вертикален стабилизатор. През 1936 г. самолетът получава нова предна част на фюзелажа, въоръжение и двигатели BMW VI 7.3. възприет е като прототип на Do 17Е.
  • Прототип Do 17 V3 (D-ABIH). Този прототип като Do 17d трябвало да получи двигатели Hispano-Suiza 12 Ybrs, но се налага да му бъде монтиран BMW VI 7.3. Първият полет е на 19 септември 1935 г. В този прототип е тествано 20-мм оръдие.
  • Прототип Do 17 V4 (D-AGYA). Този прототип е тестван на 24 март 1936 г., построен е като цивилен самолет, но по-късно в него е инсталирано въоръжение.
  • Прототип Do 17 V5 (D-AKHON) и Do 17 V6 (D-AKUZ). Построени са в цивилни варианти. Първият от тях е с двигатели Hispano-Suiza 12 Ybrs, които позволят постигане на скорост 391 км/ч. Тестван на 12 октомври 1936 г. Do 17 V6 е с двигател BMW VI 7.3.
  • Прототип Do 17 V7 (D-AQYK). Този модел, тестван на 10 декември 1936 г. е прототип на бомбения вариант на Do 17Е-2.
  • Прототип Do 17 V8 (D-AXUM). Прототипът на разузнавателния вариант Do 17F-1 с далечен обсег, тестван на 10 септември 1936 г.
  • Прототип Do 17 V9 (D-ABOY). Остава в завода като експериментален самолет на разположение. Използва се до 1944 г.
  • Прототип Do 17 V10 (D-AKUU) и Do 17 V8 (D-ATYA). Тествани са на 21 октомври 1936 г. и 11 февруари 1937 г., стават образец за разпознавателния вариант на Do 17F-1.
  • Прототип Do 17 V12 (D-AKYU) и Do 17 V13 (D-ATAH). Те са снабдени с двигатели Diamler-Benz DB 600C със стартова мощност 1050 к.с. Първоначално трябвало да послужат за модел за Do 17Е-2, но всъщност са използвани за провеждане на различни тестове.
  • Прототип Do 17 V14 (D-AFUO). Това е експериментален разузнавателен самолет.

Серийно производство[редактиране | редактиране на кода]

  • Dornier Do 17E. Подготовката за серийно производство започва още през 1936 г. Самолетите е трябвало да се произвеждат в заводите Хеншел в Берлин, заводите Себел в Хале и Хамбург Флугзеубау. Пъвоначално конструирането на първия бомбен вариант на Do 17 Е-1 е замислено с двигатели DB 600. Проблемите с производството им обаче стават причина да бъдат използвани двигатели BMW VI 7.3, с мощност увеличена до 750 к.с. Първите самолети серийно производство са готови до края на годината. Екипажът е от трима души. Отбранителното оръжие включва две картечници MG 15 с калибър 7.92 мм. Бомбен товар – 750 кг. Проведени са тестове с редово окачване на две бомби с по 500 кг, но това влошава резултатите. Максимална скорост на земя – 354 км/ч, а на пределна височина от 3000 м – 330 км/ч. Следващите варианти с по-ново оборудване са с обозначение Е-2 и Е-3. Превъоръжаването на авиацията с нови самолети започва през 1937 г.
  • Dornier Do F-1. Разузнавателен вариант с далечен обхват без бомбено въоръжение. Корпусът на самолета е идентичен с този на вариант Е. Инсталирани са допълнителни резервоари за гориво, което увеличава обсега от 1590 на 2050 км. Разузнавателното оборудване включва три камери: Rb 10/18, Rb 20/30 Rb и 50/30.
  • Dornier Do 17 J. Това са два самолета от Е-2, оборудвани със звездовидни двигатели BMW 132 F. Обозначеният като J-1 е прототип на V 18, а като J-2 е прототип на V 19. С тях са тествани двигатели за по-късните модификации.
  • Dornier Do 17 L. Следващите две машини са варианти на Е-2, предназначени за тестване на звездовидни двигатели Bramo 323. Самолетът L-1 е прототип на V 20, а L-2 е прототип на V 21.

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]