Arado Ar 65
 | Тази статия съдържа списък с ползвана литература, препоръчана литература или външни препратки, но източниците ѝ остават неясни, защото липсва конкретно посочване на източници за отделните твърдения. |
| Arado Ar 65 | |
 | |
| Описание | |
|---|---|
| Страна производител | Германия |
| Тип | изтребител |
| Конструктор | Валтер Ретел |
| Производител | Arado Handelsgeselschaft |
| Произведени бройки | 194 |
| Първи полет | 1931 г. |
| Използван от | Луфтвафе на Третия райх |
| В експлоатация от | 1933 г. |
| В експлоатация до | 1940 г. |
| Тактико-технически данни | |
| Екипаж | 1 |
| Дължина | 8.33 m |
| Размах на крилете | 11.20 m |
| Площ на крилете | 30.00 m2 |
| Височина | 3.42 m |
| Тегло (празен) | 1511 kg |
| Тегло (пълен) | 1930 kg |
| Двигател | 1 х BMW-VI |
| Мощност | 1 х 750 h. p. |
| Макс. скорост | 288 km/h |
| Далечина на полета без допълнителни резервоари | 560 km |
| Таван на полета | 7600 m |
| Въоръжение | |
| Оръдие | 2 x 7.92-mm картечници MG 17 |
| Arado Ar 65 в Общомедия | |
Arado Ar 65 (Арадо Ар 65) е германски боен самолет от периода между двете световни войни. Това е първият немски сериен изтребител след Първата световна война, както и първият изтребител във възстановените след Ньойския договор Въздушни на Н. В. войски в България.
Създаване, развитие и производство[редактиране | редактиране на кода]
Сключеният след Първата световна война Версайски договор забранява на Германия да притежава военна авиация, но във възраждащата се след войната държава полулегално се работи по възстановяването на този род войски. Под прикритието на транспортни, пощенски и спортни самолети се разработват нови образци бомбардировачи и изтребители. Едни от най-активните фирми, работещи в тази насока са Ernst Heinkel Flugeugwerke и Arado Handelsgeselschaft GmbH. Във фирмата Arado през 1929 г. през 1929 г. е конструиран спортния самолет SD II, който е сметнат за достатъчно перспективен и на негова основа през 1930 г. е създаден изтребителя Ar 64 – биплан с 9-цилиндров звездообразен двигател Bristol Jupiter и четирилопатно витло. Почти веднага след това на базата на Ar 64 е конструиран и Ar 65, чиято основна отлика от базовия Ar 64 е редовият двигател с водно охлаждане BMW VI. Изпитанията започват през 1931 г. и след няколко опитни варианта и редица подобрения, самолетът влиза в серийно производство като Ar 65E. Малко по-късно се появява и модификацията Ar 65F, на която е монтирана радиостанция и се внесени промени в оборудването. Това довежда до нарастването на масата на самолета с 40 kg, но не влошава забележимо характеристиките му. Ar 65 е произвеждан до пролетта на 1936 г. в заводите във Варнемюнде, когато е заменен от по-модерния Ar 68.
Кратко техническо описание[редактиране | редактиране на кода]
Ar 65 представлява биплан със смесена (дърво/метал) конструкция. Кабината е едноместна и открита, колесникът е неприбираем. Двигателят е редови 12-цилиндров BMW VI с водно охлаждане с двулопатно витло с фиксирана стъпка. Тялото е с елиптично сечение, изградено от стоманени тръби, върху които са наложени дървени летви; крилата са от дърво. Обшивката около двигателя и кабината е от дуралуминиева ламарина, останалата е платнена, с изключение на атакуващия ръб на крилата, където е от шперплат.
Ar 65 в Германия[редактиране | редактиране на кода]
Първият Ar 65 постъпва на въоръжение в края на 1933 г. в една от демонстрационните групи на т. нар. „Управление на демонстрационните полети“, базирана на летище Берлин-Щаакен. Предвижда се Управлението на демонстрационните полети да създаде три „рекламни ескадрили“ и първата (демонстрационната група от Берлин-Щаакен) е сформирана на 1 април 1934 г. в Дьобериц; на 14 март 1935 г. тази ескадрила става изтребителна ескадра JG 132 (по-късно JG 2). Изтребителите Ar 65 са използвани в JG 132 до 1936 г., когато са заменени от по-модерните Heinkel He 51, а самолетите Arado са предадени като учебни машини в изтребителната школа „Шлайхсхайм“. Част от тях са използвани и в първата част, въоръжена с пикиращи бомбардировачи, I/StG 162.
Ar 65 в България[редактиране | редактиране на кода]
През 1936 г., по време на официална визита в София, Херман Гьоринг, в качеството си на главнокомандващ Луфтвафе, подарява на българския цар Борис III 12 изтребителя Arado Ar 65 и 12 бомбардировача Dornier Do 11 (в България „Прилеп“), като всичките 24 самолета са втора употреба. На 27 юни 1937 г., при освещаването и връчването на бойните знамена на новосформираните авиационни части, Борис III подарява от своя страна самолетите на българските летци. Изтребителите Arado Ar 65 получават номенклатурния номер 7027 и името „Орел“ (Самолет 7027 „Орел“). В официалните документи не е обозначено от кой вариант са предадените на България машини, но на запазените фотографии се виждат лъчеви антени на радиостанции, поради което се съди, че това са Ar 65F.
Първоначално изтребителите са зачислени към Първи орляк, базиран при Божурище, но по-късно със заповед от 15 юни 1937 г. самолетите са прехвърлени във Втори армейски орляк в Пловдив. През 1939 г. са предадени на новосъздадената там Школа за висш пилотаж, прераснала в 1940 г. в Изтребителна школа и преместена на летище Долна Митрополия и в която изтребителите Ar 65 са използвани като учебни машини. Самолетите Arado Ar 65 се експлоатират до края на 1943 г., последните са изведени от въоръжение през 1944 г.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Андонов, Евгени, Иван Хаджиманчев. Arado Ar 65. Първи изтребител на Въздушните на Н. В. войски. Клуб Криле Ретросалон 43/2003. стр. 21 – 23.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- ((ru)) Ar 65
| |||||||||||||||||||||||
| Уикипедия разполага с Портал:Авиация |
