Heinkel He 111

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Heinkel He 111
Heinkel HE111K.jpg
Описание
Тип Среден бомбардировач
Конструктор Зигфрид и Валтер Гюнтер
Производител Heinkel Flugzeugwerke
Произведени бройки 7750 [1]
Единична цена 265 650 райхсмарки (1940 г)
Първи полет 24 февруари 1935 г.
Използван от Луфтвафе на Третия райх
В експлоатация от 1935 г.
В експлоатация до 1945 г. (Луфтвафе)
1958 г. (Испания)[2]
Heinkel He 111 в Общомедия

Heinkel He 111 (Хайнкел Хе 111) е германски среден бомбардировач от периода на Втората световна война.

Използван е също като нощен изтребител, щурмовик, торпедоносец, разузнавателен и военно-транспортен, както и като пътнически самолет. Той е сред първите самолети, носители на крилати ракети и управляеми авиобомби. Произвеждан е по лиценз в Румъния и Испания (вкл. след войната).

Разработван под прикритието на пътнически самолет, той е основен бомбардировач на Луфтвафе в началните етапи на войната (после е изместен от по-съвременния Junkers Ju 88) и е сред символите (наред с Junkers Ju 87 и Messerschmitt Me 109) на германската въздушна мощ в края на 1930-те и началото на 1940-те год.

Разработка[редактиране | редактиране на кода]

През пролетта на 1934 г. германското министерство на авиацията (RLM) поръчва на двете най-големи немски самолетостроителни фирми Heinkel Flugzeugwerke AG и Junkers Flugzeug und Motorenwerke AG разработката на нов бомбардировач за възраждащите се германски военновъздушни сили. Основните изисквания, заложени в поръчката, са: скорост от 350 km/h, далечина на полета 1000 km, бомбов товар от 1000 kg при четиричленен екипаж. Тъй като Германия все още се намира под ограниченията, наложени ѝ от Версайския договор, то, за да бъде замаскирано военното предназначение на машината, паралелно трябва да бъде разработен и цивилен вариант. Заданието е за пет прототипа, от които вторият и четвъртият трябва да са цивилни, а останалите — военни.

Ернст Хайнкел възлага тази задача на братята Зигфрид и Валтер Гюнтер, които решават да разработят новия бомбардировач на базата на създадения от тях през 1932 г. скоростен пощенско-пътнически самолет Heinkel He 70 Blitz (Мълния). Братята преработват изцяло предната част, запазват силуета на задната част, както и кормилата за управление, незначително променят крилото и поставят втори двигател на едномоторния He 70, заради което понякога самолетът е наричан и Doppel-Blitz (Двойна мълния)[3]. Работата по новия бомбардировач върви бързо и прототипът Не-111V-1 с двигатели BMW VI 6,0Z прави първият си полет на 24 февруари 1935 г. Изпитанията показват, че това е една много добра за времето си машина и обозначението му е променено на Не 111а. Малко по-късно, през март и април политат и следващите два прототипа: V-3 и V-2, съответно Не 111в и Не 111с (V-3 лети първи и затова е обозначен като Не 111в), а след успешното приключване на изпитанията, е решено да се поръча малка серия на базата на Не-111с под обозначението Не 111А-0.

Модификации и развитие на самолета[редактиране | редактиране на кода]

Първи етап: He 111A – He 111J[редактиране | редактиране на кода]

Не 111А с китайски опознавателни знаци.
  • He 111A. От този вариант е произведена само една опитна серия от 6 самолета. Серийните машини обаче се оказват с над 500 kg по-тежки от от прототипа V-3, от който водят началото си. Това довежда до влошаване на летателните им характеристики — напр. скоростта им пада до 308 km/h и производството на He-111A е спряно, като дори за кратко бъдещето на цялата програма е поставено под въпрос. По-късно шестте машини са продадени на Китай.
  • He 111В-0. Междувременно са проведени изпитания на прототипите V-4 и V-5, при които се експериментира главно с най-подходящия профил на крилото. V-5 с двигатели DB 600A-0 (800 hp)се оказва успешен и на негова база е пусната пробна серия от 10 машини He 111В-0, но с двигатели DB 600A (1000 hp).
  • Не 111В-1. Вариант с двигатели DB 600С (880 hp). Бомбов товар от 1000 kg, три картечници MG 15. Произвеждан до май 1937 г.
  • Не 111В-2. Модификация с двигатели DB 600CG (950 hp). Бомбовият товар е увеличен на 2000 kg, максималната скорост достига 396 km/h. Произвеждан до есента на 1937 г. Общо от вариантите „В“ са произведени 400 машини.
  • Не 111С е цивилен пътнически вариант на базата на V-4. Екипаж двама души, капацитет — 10 пътници. Произведени 6 машини.
  • Не 111D-0. Вариант с двигатели DB 600Ga (1050 hp). Максималната скорост достига 410 km/h.
  • Не 111D-1. Сериен бомбардировач на базата на Не 111D-0. Произведен в много малки количества (общо 10 самолета, включително D-0), защото междувременно в RLM е взето решение двигателите DB 600 да бъдат поставяни само на изтребители.
He 111E
  • Не 111Е-1. Подвариант с двигатели Jumo 211А-1 (1000 hp). Бомбов товар 2000 kg.
  • Не 111Е-3. Подвариант на базата на Е-1. Внесени са незначителни промени. Максималната скорост достига 420 km/h. Това е основната серийна модификация на варианта „Е“.
  • Не 111Е-4. Подвариант с външни бомбодържатели за големогабаритни авиобомби (до 1000 kg) плюс още 1000 kg в бомбоотсека.
  • Не 111Е-5. Подвариант с монтиран допълнителен горивен резервоар (835 l) в бомбоотсека, далечината на полета става 1800 km.

От вариантите „Е“ нито един самолет не е построен в заводите на Heinkel — за тяхното производство са използвани производствените мощности на компаниите NDW (80 бр.), Arado Flugzeugwerke (50 бр.), ATG (40 бр.) и Junkers (40 бр.)[4]

  • Не 111F-0. Предсериен модел с двигатели Jumo 211А-3 (1100 hp) и допълнителни горивни резервоари в бомбо­отсека.
  • Не 111F-1. Серийна модификация за ВВС на Турция с двигатели DB 600Ga и допълнителни горивни резервоари в бомбоотсека. Бомбов товар 1000 kg. Произведени 24 машини.
  • Не 111F-4. Серийна модификация за Луфтвафе с двигатели DB 600G и допълнителни горивни резервоари. Оборудван с външни бомбодържатели за бомби с маса до 1000 kg, като може да носи в бомбоотсека още 1000 kg. Произведени 40 машини.
  • Не 111G-0. Модификация на Не 111С с двигатели BMW VI 6.0ZU и ново крило. Единствен екземпляр.
  • Не 111G-3. Два самолета на базата на G-0 с дви­гатели с въздушно охлаждане BMW 132D и BMW 132H-1 съответно.
  • Не 111G-4. Модификация с двигатели DB 600G. Единствен екземпляр, използван като личен самолет от фелдмаршал Ерхард Милх.
  • Не 111J-0. Един предсериен самолет, оборудван като торпедоносец. В края на 1937 г. RLM дава поръчка на фирмата Heinkel за 90 самолета на базата Не 111, пригодени да носят торпедно въоръжение. На базата на подвариантите Е-4/5 и F-4 са разработени два прототипа: V-17 и V-18. Те са с двигатели DB 600Ga (двигателите DB 600 вече са достъпни, поради решението на В. Месершмит да използва на своя Ме 109 двигатели DB 601А) и могат да носят 2 торпеда (LTF-5b, маса 765 kg) или две морски мини. Избран е вариантът на базата на F-4.
  • Не 111J-1. Серийната модификация на торпедоносеца с двигатели DB 600Ga и допълнителни горивни резервоари в бомбоотсека. Произведени 90 машини.

С Heinkel He 111J-1, произвеждан през 1938 г., приключва първият етап от развитието на този самолет. В периода 1935 - 1938 г. са произведени 400 самолета от всички варианти.

Втори етап: He-111P – He-111H; He 111Z[редактиране | редактиране на кода]

Същевременно в Heinkel Flugzeugwerke продължават работите по по-дълбока модернизация и развитие на бомбардировача, като се работи основно по три направления: ново крило, по-мощни двигатели и нова кабина. Последното изискване е в резултат от приетата през 1937 г. концепция на Луфтвафе целият екипаж да бъде в една кабина — по тази концепция са преработени и Dornier Do 17 и Junkers Ju 86, а Junkers Ju 88 оригинално е проектиран по този начин. В периода 1936 - 1938 г. са изпитани три прототипа: V-6, V-7 и V-8, като последните два показват доста добри резултати (V-7 е с ново крило, а V-8 е с новата кабина). Решено е на тяхна база да се започне серийно производство и след 1938 г. бомбардировачът се произвежда само в два основни варианта: P и H, като и двата са с новата, обща за целия екипаж, кабина.

  • Не 111 Р-0. Предсериен самолет основно на базата на V-7. Двигателите са DB 601А, бомбовият товар е на вътрешно окачване и достига 2000 kg, отбранителното въоръжение се състои от три картечници MG 15, монтирана е долна закрита огнева точка. Скоростта достига до 410 km/h.
  • Не 111Р-1 и Не 111Р-2. Серийни модификации. Различават се от Р-0 по новото си радиооборудване.
  • Не 111Р-3. Вариант като учебен самолет със сдвоено управление.
He 111P-4 на производствената линия, 1939 г.
  • Не 111Р-4. Модификация с двигатели DВ 601Аа (1175 hp) и усилена бронева защита. Към отбранителното въоръжение са добавени 4 картечници и то вече се състои от 6 MG 15 и една дистанционно управляема MG 17 в опашната част.
  • Не 111Р-6. Модификация на базата на Р-4 с двигатели DB 601N (1175 hp).
  • Не 111P-6/R2. Самолет-влекач на транспортно-десантни планери. Няколко самолета Р-6 са преработени в този подвариант.

В края на 1940 г. производството на варианта Р е прекратено и до края на войната се произвежда само вариантът Н в следните подварианти:

  • Не 111Н-1. Серийна модификация с двигатели Jumo 211А-1 (1075 hp)
  • Не 111Н-2. Серийна модификация на базата на Н-1 с двигатели Jumo 211A-3 (1100 hp) и въоръжение, аналогично на това на Р-4.
He 111H-2, юни 1940 г.
  • Не 111Н-3. Серийна модификация с двигатели Jumo211D-1 (1200 hp) или Jumo 211F-1 (1300 hp), бомбардировач, предназначен за действия над море. Екипажът е увеличен с 1-2 души, бомбовият товар е 2000 kg, разполага с 20-mm авиационно оръдие MG FF, монтирано в подфюзелажната гондола.
  • Не 111Н-3х. Нощен бомбардировач, снабден със радиопеленгационна система X-Gerat, позволяваща атака на целта без визуален контакт с нея.
  • Не 111Н-4. Модификация с двигатели Jumo 211D-1 или Jumo 211F-1 с турбокомпресори (1400 hp) и увеличен бомбов товар от 4000 kg (на външно окачване).
  • Не 111Н-5. Подобрена версия на Н-4 с двигатели Jumo 211D-1/Jumo211F-1, има допълнителни горивни резервоари, бомбовият товар е само на външно окачване.
  • Не 111Н-5y. Нощен бомбардировач, снабден със радиопеленгационна система Y-Gerat.
  • Не 111Н-6. Бомбардировач на базата на Н-5 с дви­гатели Jumo 211F-1, бомбов товар 2500 kg и усилено стрелково-оръдейно въоръжени­е - 5xMG 15, 1xMG17, 1xMG FF. Екипаж - 5 човека. Една от най-масово произвежданите модификации; произвеждан и във вариант на торпедоносец.
  • Не 111Н-7. Нощен бомбардировач на базата на Н-6. Премахнати са подфюзелажната гондола и опашната картечница MG 15[5].
  • Не 111Н-8. Нощен бомбардировач на базата на Н-5. Оборудван е с предпазна рамка срещу заградителните балони, което довежда до увеличаване на масата на самолета. В резултат бомбовият товар е намален до 1000 kg, а отбранителното въоръжение е сведено само до две картечници. Произведени 30 машини; след кратко бойно използване 20 от тях са преоборудвани като влекачи на планери под обозначението Не 111Н-8/R2.
  • Не 111Н-9. Нощен бомбардировач на базата на Н-6. Оборудван за борба със заградителни балони.
  • Не 111Н-10. Нощен бомбардировач на базата на Н-6 с двига­тели Jumo211F-2, усилено брониране и система за преодоляване на аеростатни заграждения.
  • Не 111Н-11. Модификация с усилено брониране и отбранително въоръжение (13-mm MG 131 в горната огнева точка, която вече е изцяло затворена, и сдвоена 7,92-mm MG 81Z в долната).
  • Не 111Н-11/R1. Развитие на Н-11: картечниците MG 15 в страничните огневи точки са заменени от сдвоени MG 81Z.
  • Не 111Н-11/R2. Вариант на Н-11 като влекач на транспортно-десантни планери
  • Не 111Н-12. Модификация като самолет-носител на управляемите авиационни бомби Hs 293. Самолетът е без подфюзелажна гондола, монтирани са допълнителни горивни резервоари и апаратура за управление на бомбите. Произведени са 50 машини, но е взето решение те да бъдат използвани като учебни, а носители на Hs 293 в бойните части да бъдат Dornier Do 217 и Heinkel He 177 Greif.
  • Не 111Н-14. Нощен бомбардировач, снабден с новите системи за насочване и бомбардиране без визуален контакт с целта FuG FuMB 4 Samos, FuG 351 Korfu и AP 25. Произведени 100 екземпляра, но само 30 от тях са използвани по предназначение — останалите 70 се използват като стандартни дневни бомбардировачи[6].
  • Не 111Н-15. Модификация като самолет-носител на управляемите авиационни бомби Blohm & Voss BV 246. Самолетът е без подфюзелажна гондола и може да носи три управляеми авиобомби, но тъй като BV 246 не влиза на въоръжение, тези машини са използвани като влекачи на планери.
  • Не 111Н-16. Развитие на Н-6 с двигатели Jumo 211F-2 (1340 hp). Произвеждан в големи количества в три подварианта:
    • Не 111Н-16/R1 — с гръбна въртяща се установка с картечница MG 131.
    • Не 111Н-16/R2 — влекач на транспортни планери.
    • Не 111Н-16/R3 — самолет-насочвач, оборудван с апаратура за изпълнение на задачи нощем и при лоша видимост.
  • Не 111Н-18. Модификация като вариант за далечно радио- и радиолокационно разузнаване, изпълняващ функции подобни на тези, изпълнявани от днешните самолети за ДРЛОУ. Произвеждан в малка серия в края на 1943 г.; на тези машини са използвани няколко вида радари. Екипаж - 6 души.
Не 111Н-22 с Fieseler Fi103 под крилото, август 1944 г.
  • Не 111Н-20. Многоцелева модификация от края на 1943 г., произвеждана в четири подварианта:
    • Не 111Н-20/R1 — транспортно-десантен самолет за 16 парашутисти.
    • Не 111Н-20/R2 — влекач на планери.
    • Не 111Н-20/R3 — нощен бомбардировач (макс. бомбов товар - 3000 kg).
    • Не 111Н-20/R4 — нощен бомбардировач със система GM-1 за впръскване в цилиндрите на двигателите на водно-метанолова смес за увеличаване на мощността на двигателя. Може да носи 20х50 kg бомби SC 50.
  • Не 111Н-21. Модификация на базата на Н-20/R3, но с двигатели Jumo 213Е (1750 hp). Макс. скорост 480 km/h.
  • Не 111Н-22. Самолет-носител на самолетите-снаряди Fieseler Fi 103, известни още като V-1 (Фау-1), явяващи се предшественици на съвременните крилати ракети. Н-22 са оборудвани с бордови РЛС и могат да носят по една V-1.
  • Не 111Н-22. Транспортно-десантен самолет за 8 парашутисти на базата на H-20/R1, но с двигатели Jumo 213A-1 (1775 hp). В производство от пролетта на 1944 г, използван главно от специалните части. Това е последният серийно произвеждан вариант на Heinkel He 111.
He 111Z край Регенсбург. Снимка от въздушно разузнаване, 1944.
  • He 111Z-1. Модификация, разработена през 1941 г., предназначена за буксировка на тежките транспортно десантни планери от типовете Junkers Ju 322 и Messerschmitt Me 321. Изключително интересна като техническо решение, тази модификация представлява два самолета Не 111 свързани с общо крило, на което е поставен пети двигател (обозначението „Z“ идва от немската дума Zwilling - близнаци). Произведени са общо 10 екземпляра: 2 прототипа, 3 машини от свързани Не 111Н-6 и 5 - от Не-111Н-16. Екипажът им се състои от 7 души. Самолетите Z-1 се представят много добре в бойни условия и през 1944 г. е взето решение на тази база да бъдат създадени тежък бомбардировач (Z-2; бомбов товар 7000 kg, радиус на действие 4000 km) и разузнавателен самолет (Z-3; радиус на полета 6000 km). Но близкият край на войната оставя тези проекти само на хартия.

Съществуват още два проекта, които не напускат чертожните бюра: модификациите R-1 и R-2, които трябва да са височинни бомбардировачи с таван на полета от порядъка на 14 000 m.

Техническо описание на конструкцията (Не 111Н)[редактиране | редактиране на кода]

Чертеж в три проекции на He 111H-1

Heinkel He 111Н представлява целометалически свободно носещ моноплан-нископлощник. Фюзелажът е тип полумонокок, има овално сечение и се дели на три части. В първата се намира пилотската кабина, която е изцяло остъклена, а за по-добра видимост канцелът е асиметричен, като носовата част е извита надясно. Във втората част се намират бомбовият отсек, — състоящ се две части, в които се намират бомбодържатели за вертикално окачане на бомбите, — и отсекът за бордните стрелци. Първоначално те са двама, в по-късните варианти стават трима; стрелецът, обслужващ долната огнева точка, изпълнява функциите и на радист. Задната част на самолета е празна — понякога там се монтира дистанционно управляема картечница или приспособления за буксиране на планери.

Крилото също е целометалическо, двулонжеронно и се състои от три секции — центроплан и два странични панела; в план има трапецовидна форма със заоблени краища. Центропланът е с правоъгълна форма, в него се намират горивните резервоари, а в краищата му са стиковани мотогондолите на двигателите. Механизацията на крилото се състои от елерони и задкрилки, като елероните имат платнена обшивка. Опашното оперение е класическо, с елиптични очертания.

Колесникът е триопорен, прибираем в полет. Състои се от две основни стойки (с размери 1100 x 375 mm) снабдени със спирачки, които при полет се прибират в мотогондолите, и опашно колело (465 х 165 mm), което се прибира в опашната част. Амортисьорите са маслено-пневматични.

Двигателите са Jumo 211 (в по-късните модификации Jumo 213) — 12-цилиндрови, обратно V-образни, с водно охлаждане. Радиаторите са от тунелен тип и се намират под мотогондолите. Витлата са трилопатни, изработени изцяло от метал.

Радиооборудването се състои от една радиостанция FuG 10 (първоначално FuG 3) и радиополукомпас FuB I. Антените са две — една над и една под тялото. Самолетът има система за вътрешна връзка, както и сирена за бойна тревога[7].

Технически характеристики на модели[редактиране | редактиране на кода]

Тактико-технически характеристики на някои основни модификации на Не 111
He 111B-2 He 111E-3 He 111P-4 He 111H-16 He 111Z-1
Година на производство 1937 1938 1939 1942 1942
Дължина, m 17.50 17.50 16.40 16.60 16.40
Височина, m 4.40 4.40 4.00 4.00 4.00
Размах на крилото, m 22.60 22.60 22.60 22.60 35.40
Площ на крилото, m2 87.70 87.70 87.70 87.70 147.60
Тегло празен, kg 5845 6000 6780 8690 21 500
Нормално полетно тегло, kg 8600 9600 13 300 (макс. полетно тегло) 14 000 28 600
Двигатели
мощност, hp
2 х DB-600CG
950
2 х Jumo-211A-1
1000
2 х DB-601А-1
1175
2 x Jumo-211F-2
1350
5 x Jumo 211F-2/S-2
1350
Максимална скорост, km/h 370 418 395 430 435
Таван на полета, m 7000 8000 8000 8500 10 000
Далечина на полета, km 1630 1500 1960-2400 2000 2500
Въоръжение 3 x 7.92-mm MG 15
макс. бомбов товар 1500 kg
3 x 7.92-mm MG 15
макс. бомбов товар 2000 kg
5 x 7.92-mm MG 15
1 х 7.92-mm MG 17
макс. бомбов товар 2000 kg
1 x 20-mm MG FF
1 x 13-mm МG 131
4 x MG 81
макс. бомбов товар 3000 kg
Вариращо. Най-често:
1 x 20-mm MG FF
2 x 13-mm МG 131
2-4 x MG 15

Бойна биография[редактиране | редактиране на кода]

Heinkel He 111 е използван практически на всички бойни театри, на които воюват Нацистка Германия и нейните съюзници през Втората световна война.

В авиацията на България[редактиране | редактиране на кода]

През 1943 година Въздушните на Негово Величество войски получават един бомбардировач Heinkel He 111 Н-16. Самолетът не разполага със стандартното въоръжение. [8] Този самолет и още един трофеен немски бомбардировач са първите самолети използвани след 9.9.1944 г. като пътнически самолети, след като бомбовата шахта е оборудвана в пътническа кабина за превоз на висши военни, за правителствени нужди и VIP пътници. С постановление на МС от 11 март 1947 г., на организацията за граждански транспорт Дирекция Въздушни съобщения са предадени и двата самолета за техническо обслужване и пилотиране.[9]. На 15 май 1948 г. главния инспектор-пилот на ДВС Никола Александров избягва с единия от правителствените самолети Не-111 в Турция. [10] Това е първият случай на терористичен акт в българската гражданска авиация, завършил без човешки жертви. Не е известна съдбата на Александров и похитеният самолет.

Успоредно с работата на въздушния превозвач ДВС, с подписването на 3 ноември 1948 г. в Москва на междуправителствено споразумение, на територията на Народна република България се създава смесено транспортно-авиационно дружество ТАБСО. Основатели са ДВС и Главното управление към Министерския съвет на СССР, отговарящо за придобитите трофейни имоти в чужбина след войната. До средата на лятото на 1949 г. транспортната дейност на ДВС и ТАБСО се дублира, което води до закриване на българското транспортно дружество ДВС. Цялата материална част на ДВС е предадена към 16-ти транспортен полк (ТРАП) на Военно-въздушните сили (ВВС),[10], където вероятно е предадена и втората машина Heinkel He 111, вече ползвана и преди това от висши военни офицери и служители на Министерства на народната отбрана.

Оператори и производители[редактиране | редактиране на кода]

Flag of the NSDAP (1920–1945).svg Нацистка Германия
Немски Не 111 над Ламанш. Битката за Британия, юни 1940 г.
Флаг на България България

Два самолета Не 111Н-16, използвани като ВИП-машини.

Флаг на Великобритания Великобритания

Няколко трофейни машини, използвани основно, за да се открият силните и слабите страни на самолета[11]

Испания Испания
Испански CASA C-2.111 с двигатели Rolls-Royce Merlin

След края на Гражданската война в Испания остават около 60 машини Не 111В/Е, включени в състава на бомбардировъчните групи 10/G25 и 11/G25. През 1943 г. са закупени още 70 бомбардировача Не 111Н-16, както и лиценз за производството на още 130 машини. Производството им се осъществява в заводите CASA под обозначението CASA 2.111, като върви в три варианта: бомбардировъчен (CASA 2.111А), разузнавателен (CASA 2.111C) и транспортен (CASA 2.111F). Производството на CASA 2.111 продължава и след Втората световна война вече със закупени от Англия двигатели Rolls-Royce Merlin, като произведените преди това самолети също са преоборудвани с тях.

Китай Китай

Шест Не 111А, закупени през 1936 г. И шестте самолета са загубени до края на 1939 г. в бойните действия на Втората китайско-японска война.

Румъния Румъния
Румънски Не 111Н, 1942 г.

Румъния получава 32 бомбардировача Не 111Н-3 през втората половина на 1940 г., които влизат на въоръжение в Eskadrile 78, 79 и 80 в състава на Grupul 5 Bombardement. През 1942 г. в заводите SET започва лицензно производство на Не 111Н-6, като са произведени 30 машини. Всички румънски самолети участват в боевете на Източния фронт; след август 1944 г., в състава на сборна авиогрупа, подчинена на съветската 5-а въздушна армия, участват в операциите срещу отстъпващите германски войски.

Flag of First Slovak Republic 1939-1945.svg Първа словашка република

Словакия получава общо пет Не 111Н, три от които са използвани в бойни действия на Източния фронт.

Флаг на СССР СССР

Няколко десетки трофейни самолета. Използвани основно като транспортно-десантни машини, за буксировка на планери и др. подобни задачи.

Съединени американски щати САЩ

Няколко трофейни самолета, използвани основно за изпитания.[12]

Турция Турция
Турски He 111F-1.

Турция закупува през 1937 г. 24 бомбардировача He 111F-1, които влизат на въоръжение в 3 ескадрили (boluk) от Inci Alay (1-ви полк) и носят бойно дежурство до средата на 1944 г., когато са изтеглени от бойните части и са заменени от американски бомбардировачи Martin Baltimore. Изтеглените самолети са използвани като транспортни и учебни машини.

Flag of Hungary (1946-1949, 1956-1957).svg Унгария

В Периода 1940-1944 г. са получени 16 самолета Не 111Р, използвани на източния фронт като разузнавачи с далечно действие.

Флаг на Чехословакия Чехословакия

Няколко трофейни самолета, останали на територията на страната след края на войната. Получават обозначението LB-77. [13]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. "Мальчик на побегушках"
  2. Cruz, Gonzala Avila. "Pegqenos and Grandes: Earlier Heinkel He 111s in Spanish Service". Air Enthusiast, No. 77, September/October 1998, pp. 29–35. ISSN 0143-5450.
  3. World War II: Heinkel He 111
  4. He.111E(F)
  5. Regnat, Karl-Heinz. Black Cross Volume 4: Heinkel He 111. Hersham, Surrey, UK: Midland Publishers, 2004. ISBN 978-1-85780-184-2, р.61.
  6. Бошняков, Стефан. Бомбардировачът Heinkel He 111 въздушният канонир на Luftwaffe. Колекция 1939 - 1945. сп. Аеросвят № 5, стр. 8.
  7. ((ru)) He.111H
  8. Бориславов, Иван, Румен Кирилов. Въздушните на Негово Величество войски, 1935-1945 г., част втора, Издателство ЕЪР ГРУП 2000, София, 2001, с.49
  9. Ли-2 у нас, сп. Аеро, кн. 10, 2011 г. с.50
  10. а б Ли-2 у нас, сп. Аеро, кн. 10, 2011 г. с.51-52
  11. Mackay, Ron. Heinkel He 111 (Crowood Aviation Series). Ramsbury, Marlborough, Wiltshire, UK: Crowood Press, 2003. ISBN 1-86126-576-X.
  12. Mackay 2003, p. 177.
  13. Nowarra, Heinz J. Heinkel He 111: A Documentary History. London: Jane's Publishing. 1980. ISBN 0-7106-0046-1. pp. 244-245.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Portal:Heinkel He 111
Уикипедия разполага с
Портал:Авиация